Решение № 576 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2008 г.

Решение № 576 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2567/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б. като пълномощник на Б. Б. Б. от с. К. от АК Пловдив срещу въззивно решение № 368 от 01.08.2007 г. по гр. д. № 298/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото е било отменено решение № 644 от 08.04.2002 г.по гр.д. № 823/ 1998 г. на Районен съд гр. Г. и по същество е постановено друго, с което предявеният от касатора иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е отхвърлен. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения - необсъждане на някои доказателства и несъобразяване с указанията по отменителното решение на Върховния касационен съд, необоснованост и несъобразяване със закона. При оценката на доказателствата съдът е изградил погрешни изводи, следвало е да приеме иска за доказан. Възражение е постъпило от служебно назначения представител на ответниците М, И. Р. А. и М. М. Д., жалбата се оспорва по съображения, изложени от адв. Н. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чийто предмет е спорното право на собственост в полза на касатора Б. Б. Б. от с. К. към момента на колективизацията, по отношение на два претендирани въз основа на придобивна давност земеделски имота в местностите "Златин дол" и "Драгойдун", като отстъпени на Б. Б. предвид брака му със сестра на ответния наследодател М извършена с последния неформална делба през 1935 г. И двете страни са притежавали имоти в м. "Златин дол", като за тази местност ищецът е заявил за възстановяване два имота, единият от които не е процесния, същият е бил признат от ПК и доказан като закупен от наследодателя на ответниците по договор от 04.10.1955 г. При първоначалното разглеждане на делото писменият договор неправилно е бил приет за относим към имота по исковата молба, което е дало основание за уважаване на иска в нарушение на чл. 188 от ГПК. Върховен касационен съд е обсъдил това превратно възприемане на доказателства в отменителното си решение № 357 от 29.03.2006 г., като при новото разглеждане на делото въззивният съд е имал за задача да изясни при обсъждане на доказателствата - писмени и гласни, дали свидетелствата касаят претендираните с иска имоти, или други в същите две местности, безспорни и вече признати на Б. Б. от поземлената комисия. При новото разглеждане на делото Благоевградски окръжен съд е обсъдил писмените данни за наличие или липса на деклариране на едни и същи земеделски имоти от Б. Б. и наследодателя на ответниците М до 1958 г., както и относимостта на всеки конкретен документ към основанието на иска. Така въззивният съд по същество е изпълнил указанията по отменителното решение на Върховния касационен съд и оплакванията в тази насока са неоснователни. Като е достигнал до обоснования извод за липса на преки или косвени писмени доказателства в подкрепа на ищцовата теза, въззивният съд не е нарушил доказателствените правила. Оплакванията в тази част не са конкретни, касаторът не уточнява кои писмени доказателства счита за необсъдени, нито въз основа на кои от тях е следвало съдът да изгради друг извод. Изводите на Благоевградски окръжен съд са обосновани. Въззивният съд е приел притежаваният от касатора Б. имот в местността "Драгой дун" по данъчен регистър от 1949 г. да е представлявал нива, различна от спорната по делото, включително съобразявайки показанията на свидетели. Една нива в тази местност е възстановена от ПК и не е установено ищецът да е притежавал друга. За правата към минало време, спрямо изследвания релевантен момент на колективизацията, гласните доказателства не подкрепят тезата за упражнявано от Б. Б. владение, свидетелствата за отстъпване на конкретните два имота по иска с оглед встъпване в брак през 1935 г., са били противоречиви. При липса на писмени доказателства, при непълни, противоречиви или непреки впечатления у свидетелите във връзка ясно установяване местонахождението на обработваните някога имоти и това кой ги е обработвал като свои, въззивният съд е обсъдил показанията на всички свидетели, изтъкнал е по какви съображения не кредитира конкретни твърдения и тази преценка при обсъждането на гласни доказателства не подлежи на касационен контрол по същество, щом процесуалните правила не са били нарушени. Събраните гласни доказателства правилно са преценени като недостатъчни с оглед установяването на периода на владение и конкретното местонахождение на спорната земеделска земя, предмет на реституция по ЗСПЗЗ Неоснователно е оплакването, че въззивният съд е изложил мотиви, които си противоречат. Касаторът не е подкрепил това оплакване с конкретен пример от съдържанието на акта, настоящата инстанция не констатира противоречие в решаващите изводи. Чрез своя представител ищецът е поддържал, че показанията на свидетели и писмените данни доказват иска. Въззивният съд е обсъдил този довод, като е изложил обосновани мотиви защо приема писмените доказателства и част от показанията за относими към други имоти, т.е съдът не е възприел по същество ищцовата теза, което не сочи на противоречие в мотивите на решението. Предвид горното касационната жалба е неоснователна, и решението на Благоевградски окръжен съд, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.