Решение № 145 от 4.11.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 1458/2014 г.

Решение № 145 от 4.11.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 1458/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият Г. А. К. е обжалвал пред ВКС по реда на чл. 351, ал. 5 НПК връщането на касационната му жалба, което на основание ал. 4, т. 1 разпоредил съдията-докладчик по неговото дело във Великотърновския апелативен съд. Връщането на касационната жалба е мотивирано с това, че "жалбоподателят не е посочил касационните основания - нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо" (разпореждането на ВтАС от 11.VIII.2014 г.). В жалбата си срещу връщането на другата му жалба подсъдимият е повторил в общи линии съдържанието на последната, но е изразил и несъгласието си със самото връщане, за което "не виждал причина". Според прокурора пред ВКС връщането на касационната жалба трябва да бъде оставено в сила. ВКС намери връщането за неправилно. От цитираните по-горе мотиви към обжалваното разпореждане от 11.VIII.2014 г. ясно се вижда, че съдът е приложил към касационния жалбоподател твърде буквално изискването по чл. 351, ал. 1 НПК (във връченото на 23.VII.2014 г. съобщение до подсъдимия същото като цитираното е казано още по-кратко: касационната жалба "е оставена без движение, тъй като не са посочени касационни основания"). Разбирането, че да бъдат "посочени" касационните основания, означава и те да бъдат правно квалифицирани по чл. 348, ал. 1 НПК се разминава и с текста на разпоредбата, който изисква да се посочи само "в какво се състои" съответното основание. Последният цитат, впрочем, може да се приеме и като потвърждение на древното римско, но прието и сега правило в смисъл, че на съда се дължат фактите, а той дължи правото (da mihi factum, dabo tibi jus). Ако беше съобразил истинския смисъл на приложената от него разпоредба, ВтАС не би пропуснал да констатира, че върнатата касационна жалба съдържа всъщност достатъчно, за да се каже "в какво се състои" недоволството на подателя и?: например, че е бил осъден за изнасилване при положение, че "няма проникване" в пострадалата, каквото законът изисквал за това престъпление, т. е. че "е нарушен законът" (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК), и че като резултат не е получил "съответната по тежест присъда", т. е. че наказанието му е явно несправедливо (чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК). ВтАС е трябвало, с други думи, не да оставя касационната жалба на подсъдимия "без движение" на обсъденото основание, а да продължи действията си по нейното администриране. Ето защо ВКС - I наказателно отделение