Решение № 13354 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 390 от 28.03.2024г., постановено по административно дело 1205/2023г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което частично е отменена по жалба на Карамишев ЕООД заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2239-0082994/28.06.2023г. на началник на отдел оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. По съображения за неправилност на първоинстанционното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна. Поддържа се в становище по съществото на спора от процесуалния представител юрск. Л. Илиев. Ответникът по касация Карамишев ЕООД [населено място], чрез упълномощения процесуален представител адв. К. Москов, оспорва основателността на касационната жалба в становище по съществото на спора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението в обжалваната му част по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на касационната проверка е решение 390 от 28.03.2024г., постановено по административно дело 1205/2023г. по описа на АССО, с което частично е отменена по жалба на Карамишев ЕООД заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2239-0082994/28.06.2023г. на началник на отдел оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл.28,ал.1,вр. с ал.2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/, е постановено запечатването на стопанисвания от дружеството обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали /бензиностанция/, находяща се в [населено място], ул. Патриарх Евтимий 62, само по отношение на развиваната в обекта дейност по продажба на храни, напитки и други стоки, извън нефтени продукти. В останалата си част същото решение, с което е отхвърлена жалбата на Карамишев ЕООД, досежно развиваната в същия обект дейност по чл.2,ал.1,т.2 ЗАРИДСНПНП - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, решението на АССО е влязло в сила като необжалвано. За да отмени ЗПАМ в посочената й част, административния съд е отчел, че наложената ПАМ е по отношение на обекта бензиностанция, находяща се в [населено място], ул. Патриарх Евтимий 62, в неговата цялост, без разграничение на развиваните в обекта дейности. Отчел е, че досежно дейността по чл.2,ал.1,т.2 ЗАРИДСНПНП - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход няма изискуемата задължителна регистрация по закона, поради което са налице предпоставките по чл.3,ал.1 вр. с чл.28,ал.1 от същия закон за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл.28,ал.1 от закона - - за преустановяване на дейността и запечатване на предприятието за срока до получаване на регистрация за извършване на дейността. За да уважи оспорването на Карамишев ЕООД първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че с атакуваната пред него заповед за налагане на принудителна административна мярка в частта, в която като е запечатан целият обект , не е съобразено, че в обекта се извършват и други дейности, за които не е необходима регистрация по ЗАРИДСНПНП, а именно търговия с храни, напитки и други стоки, извън нефтени продукти. Не е спорно обстоятелството, че в обекта се извършват такива други дейности и същите са разделени с оглед данните и от проверката и издадения протокол за нея. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.28,ал.2 от ЗАРИДСНПНП изрично предвижда, че когато нарушението е за отделна дейност по чл.2,ал.1 , или за отделен обект на контролираното лице, преустановява се самата дейност, съответно запечатва се само съответният обект. Или, ПАМ се налага само по отношение на дейността, за която няма необходимата регистрация и няма пречка да продължи за другите дейности в обекта, ако са налице такива и е фактически възможно. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция го възприема за правилен като на основание чл.221,ал.2, изр. последно АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Съдебният акт в атакуваната си част се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Доводите на касатора са неоснователни. Според него е необосновано изводът на съда, че няма пречка обектът следва да бъде запечатан само по отношение на резервоарите и бензиноколонките, тъй като основаната дейност на дружеството е именно търговия с нефтопродукти, поради което и при липса на лиценз за нея , не може да извършва друга дейност и да я ползва за прикритие. Доколкото е установена по делото възможността за фактическа и счетоводна разделност по отношение на дейността, която е под специален разрешителен режим и на другите осъществявани дейности в обекта, както и нормативно предвидената възможност по чл.28,ал.2 от закона за разграничаване на тези дейности при издаване на ПАМ с преустановяващи функции, решаващите извода на съда, както обосновани, така и законосъобразни. В обратния случай би била налице несъразмерност, нарушаваща съответния принцип на чл.6 АПК. Доколкото хипотетично е възможно дейността по предлагане на нефтопродукти без лиценз в същия, или в друг обект, да продължи, то това подлежи на съответния последващ и текущ контрол и би касаело бъдещи административно-наказателни производства. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение в обжалваната му част. Достигайки до краен извод за частична незаконосъобразност на оспорената пред него заповед за налагане на принудителна административна мярка и в същата част я е отменил, Административен съд София област е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното искане на касатора не следва да се уважи и акцесорната му претенция за присъждане на направените в хода на производството съдебни разноски, а своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение трябва да се удовлетвори, но при съобразяване на направеното изявление от процесуалния представител на касатора в жалбата за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Съобразно фактическата и правна сложност на спора същото се намалява до минимума от 1000лв., предвиден в приложимия текст на чл.8,ал.3 от Наредба 1 към ЗА. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение