Решение № 15041 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2009 г.

Решение № 15041 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 11132 от 29.09.2009 г., постановено по адм. д. № 10435/07 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата, подадена от Антоний Трифонов Трифонов от гр. Пловдив срещу Заповед № К-4125 от 25.07.2007 г. на Министъра на вътрешните работи. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Антоний Трифонов Трифонов от гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 10435/07 г. и вместо него да постанови друго такова, Ответният по касационната жалба министър на вътрешните работи -гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата, подадена от Антоний Трифонов Трифонов от гр. Пловдив срещу Заповед № К-4125 от 25.07.2007 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "полицейски инспектор VI-та степен" в IV-то РПУ - гр. Пловдив при ОД "Полиция" при НП "Полиция" - МВР. Тричленният състав е описал фактическата обстановка по спора, дал е тълкуване на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР относно прекратяване на служебно правоотношение по собствено желание, разгледал е процедурата, уредена в чл. 260 от ППЗМВР (в съответната редакция). Съдът е изложил и мотиви относно това до кой момент може да бъде оттеглено подаденото заявление за прекратяване на правоотношението по собствено желание, като е посочил, че към оня момент в ЗМВР и ППЗМВР не е предвидена подобна хипотеза, поради което се прилагат общите принципи на гражданското право, съгласно които оттеглянето може да породи правно действие ако е достигнало преди или най-късно едновременно с рапорта за освобождаване от служба до административния орган, която хипотеза не е налице. В тази връзка е прието, че направеното волеизявление по чл. 260 от ППЗМВР има конститутивно действие и не може свободно да бъде оттеглено след достигането му до адресата, че същото е правопораждащ юридически факт за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, при настъпването на който административният орган е длъжен да издаде заповед за освобождаване от служба. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията за наличие на порок във волята при депозиране на заявлението, тъй като същите не са подкрепени с надлежни доказателства. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на атакуваната заповед и неоснователност на жалбата. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба съдържа основно оплакване за допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се в това, че първоинстанционният съд не правилно е приел, че не е налице надлежно оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение. Направеното оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото, при разглеждане на жалбата тричленният състав е описал подробно фактическата обстановка във връзка с издаването на заповедта, както и оплакванията на жалбоподателя. Даденото тълкуване на закона и съпоставянето към фактите по делото е правилно и логически издържано. Наведените в жалбата доводи за допуснато нарушение в тази насока са неоснователни, тъй като не почиват на фактите по делото. След подаването на първоначалното заявление за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на 27.06.2007 г., което е изпратено по съответния ред на компетентния административен орган, жалбоподателят е подал второ заявление - вх. № 8-11513 от 18.07.2007 г. по описа на МВР-НС "Полиция" - ОД - "Полиция" - гр. Пловдив (л. 11 от делото), с която е заявил, че моли да бъде спряно първоначално заявление за прекратяване на служебното правоотношение, депозирано на 27.06.2007 год., за срок от три месеца, които са му необходими за събиране на съответния осигурителен стаж за пенсиониране съгласно ЗМВР. Подаването на заявление за спиране не е равностойно на заявление на оттегляне на първоначалното заявление, каквато правна стойност му е предадена с касационната жалба, тъй като в него няма изразена правно валидна воля за оттегляне на първоначалното заявление. От друга страна ЗМВР и ППЗМВР не познават подобна правна фигура и процедура, по която тя следва да бъде реализирана. В този смисъл следва да бъде прието, че няма правно-валидно оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение и направените доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни. Това обстоятелство да не е обсъдено от първоинстанционния съд, но независимо от това направеният от него извод за законосъобразност на издадената заповед е правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба доводи относно допуснато нарушение на чл. 245, ал. 1, т. 4 , във вр. с чл. 247, ал. 2 от ЗМВР са неоснователни. Посоченият едномесечен срок за прекратяване на правоотношението има значение за заплащането на съответното обезщетение по ЗМВР, но е неотносим относно спорния въпрос за това дали е налице надлежно оттегляне на първоначалното заявление. При липса на нарочна правна регламентация на оттеглянето в ЗМВР и ППЗМВР правилно е направено позоваване на разпоредбите на гражданското право - чл. 13, ал. 2 от ЗЗД, според който ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. Съпоставката на разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, чл. 260 от ППЗМВР и чл. 13, ал. 2 от ЗЗД налагат изводът, че оттеглянето на подадено на заявление за прекратяване на служебното правоотношение може да бъде извършено преди или най-късно до получаването му от адреса - органът по назначаването. Тъй като заявлението по чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР има ролята на правопораждащ юридически факт, който създава задължения за административния орган от момента на получаването му, то от този момент на сетне до издаването на заповедта за прекратяване на правоотношението оттеглянето може да бъде извършено само със съгласието на административния орган, каквото съгласие не е налице, в който смисъл е дадено тълкуване на закона в съдебната практика, изразена в Решение № 2685 от 10.03.2008 г. по адм. д. № 9147/07 г. на ВАС, трето отделение. Като е стигнал до същите правни изводи тричленният състав на ВАС е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,