Решение № 2450 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2486/2016 г.

Решение № 2450 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2486/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалба на от Е. П. И., с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] И. Я. И., с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и Г. Г. И., с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу Решение № 55 на Министерския съвет от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 "К. - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447.20" намиращи се на територията на [община], [община] и [община], [област]. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1, т. 1 - землище на [населено място], [община], местност "Горно крайще", ЕКАТТЕ [номер] - "Горска територия" на Решението (л. 33), представляващ поземлен имот с № по регистър [номер] с обща площ от 0.531 дка, от които отчуждени 0.531 дка, за който административния орган е определил обезщетение в размер на 664 лева като поддържа, че определената цена като обезщетение е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата се иска назначаването на съдебно-оценителна експертиза. Жалбоподателите са констатирали, че е допусната грешка в решението на МС, като площта на процесният имот е записано, че е 0.531 дка, а реално е 0.547 дка. Прилагат се писмени доказателства под опис. Ответникът - Министерският съвет на РБ и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. И. Георгиева, юрк. Кованджиев, юрк. Чавдарова и юрк. Божилова оспорват жалбата и пледират за нейната неоснователност и недоказаност и молят да се потвърди решението на МС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Излагат доводи, че изготвеното заключение относно оценката за отчуждаваната част от процесния имот, така както е посочена и в решението от 531 кв. м съответства и потвърждава оценката, която административният орган е определил. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. Има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота; видът и местонахождението му; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на имот с номер по регистър [номер], землище на [населено място], [община], местност "[населено място]", ЕКАТТЕ [номер] - "Горска територия", като отчуждаваната площ е 0.531 дка, за които е определено парично обезщетение от 664 лева. В изпълнение на указание дадено с определение от 10.03.2016 г. на ВАС по делото е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за процесния имот с вписана площ 0.547 дка, според което тя възлиза в размер на 81.10 лева. Същата площ е посочена и в приложената по делото скица. Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждения имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице инж. Диана Попова, при направената справка в Служба по вписванията - [населено място] е установено, че за периода май 2014 г. - май 2015 г., няма вписани сделки с поземлени имоти в горски територии от различни видове възмездни разпоредителни сделки. Вещото лице е установила от представените по експертизата доказателства, че имот № [номер] от 19.09.2015 г. с площ 0. 531 дка е част от имот № [номер] от 18.08.2015 г. с площ 0.547 дка. Според вещото лице оставащата неотчуждена част от имота е с площ 0.016 дка и е неизползваема като горска територия. След като посочва, че административният орган правилно е определил стойността на дължимото обезщетение, вещото лице предлага, у предвид оставащата неизползваема част, обезщетението да бъде за цялата част на имота, а именно - 0.547 дка - 684 лева. Експертизата е приета в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2017 г., като обективна и неоспорена от страните. Въз основа на тази фактическа установеност съдът намира жалбата за недоказана и неоснователна. В оспорвания административен акт изрично е посочено, че се отчуждават 0. 531 дка от процесния недвижим имот, за който оценката му съвпада с оценката на назначения по делото експерт. Макар и остатъкът от имота да е практически неизползваем като горска територия съдът няма законово основание да завиши оценката и да присъди обезщетение за остатъкът от 0.016 дка, тъй като те не са предмет на отчуждаването. На обезщетяване подлежи само отчуждената с административния акт площ, тъй като за държавната нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин, са необходими именно 0.531 дка, а не 0.547 дка, какъвто е размерът на имота. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение,