Решение № 527 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2019 г.

Решение № 527 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на П. Дингозов от [населено място], починал в хода на производството, поради което като жалбоподателите въз основа на изрично тяхно изявление са конституирани наследниците му Т. Дингозова, Я. Дингозов и Х. Дингозов, чрез пълномощника адв. К. Михайлов, срещу решение № 2655 от 13.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1076/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК – 02 – ЮЦР – 417 от 13.07.2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район (ЮЦР), с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка към производствено помещение за закуски", находящ се в УПИ VІ - 131, кв. 11 по плана на ІІІ градска част на гр. Пловдив, с административен адрес ул. "Стоян Михайловски" № 9 с извършител Т. Дингозова. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът не е зачел новонастъпили факти, а именно промяна в кадастралната карта на имота, в който се намира спорния строеж, в резултат на което изменение строежът е станал търпим и пристройката изцяло отговаря на условията по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Твърди и установяване на нови обстоятелства от значение за спора, както и представя нови доказателства, които не са били представени пред първата инстанция и които са му станали известни след постановяване на решението, като представя и доказателства за тях, а именно заповед № 160 А501 от 10.03.2016 г., с която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ, като с тази заповед действащия ПУП е приведен в съответствие с кадастралната карта, като в тази връзка твърди, че към момента на постановяване на оспореното решение новата регулация е била факт, като по нея вече спорният строеж е търпим и изцяло попадащ в техния ПИ, което обаче не е било отчетено нито в представеното становище на главния архитект на район "Централен" на община Пловдив, нито в заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК – ЮЦР. Претендират разноски. Ответникът Началник на РДНСК – Пловдив(като правоприемник на РДНСК – ЮЦР) чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на жалбоподателите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като оспорената пред първата инстанция заповед е влязла в сила като потвърдена със съдебно решение по жалба на съпругата на жалбоподателя в това производство, както и поради това, че спорният строеж не е съпружеска имуществена общност, поради което за П. Дингозов не е била налице активна процесуална легитимация за оспорването й. Евентуално дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – Пловдив е приел, че жалбата на П. Дингозов е допустима, тъй като е приел, че в ЗУТ липсва специална разпоредба досежно кръга на заинтересованите лица в производството по премахване на незаконен строеж, а съобразно общата норма на чл. 147 от АПК това са лицата, чиито права, свободи и законни интереси за засегнати от акта. Приел е, че жалбоподателят е от кръга на тези лица, тъй като се засягат негови права. Приел е, че това е така, тъй като спорният строеж е бил изграден по време на брака на П. Дингозов с Т. Дингозова, а именно в периода 1997 – 2000 г., като от доказателствата е приел за установено, че на Т. Дингозова е бил дарен недвижимият имот, ведно с построената в него сграда и лятна кухня, които по правилата на Семейния кодекс (СК) са нейно лично имущество, а спорната пристройка като изградена по време на брака е приел, че съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.); е съпружеска имуществена общност. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че безспорно се установява, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен като изпълнен без строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП, доколкото от заключението на приетата и неоспорена СТЕ е установено, че спорната пристройка попада както в УПИ VI – 131, собственост на жалбоподателите, така и частично в съседния УПИ V – 130. Приел е, че спорната пристройка е построена след 30.10.2000 г., но е приел, че същата не може да се приеме за търпим строеж, тъй като не отговаря на изискването за това незаконния строеж да отговаря на предвижданията на ПУП, попадайки частично и в съседния имот. Приел е, че предственото заявление от Т. Дингозова за започнала процедура по изменение на ПУП е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, като се е позовал на чл. 134, ал. 4 от ЗУТ, според която е недопустимо изменение на ПУП с цел узаконяване на незаконно изградени сгради. Поради изложеното е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. С предходно влязло в законна сила съдебно решение е отхвърлена жалбата на Т. Дингозова срещу заповед № ДК – 02 – ЮЦР – 417 от 13.07.2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към производствено помещение за закуски", находящ се в УПИ VІ-131, кв. 11 по плана на ІІІ градска част на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Стоян Михайловски" № 9, с извършител Т. Дингозова, която е предмет и на настоящото производство. Видно от посоченото с предходното решение е отхвърлена жалбата на Т. Дингозова, като съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а само и единствено в случай, че оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В настоящия случай, тъй като с първоначалното решение е отхвърлена жалбата на Дингозова, то това решение има сила само по отношение на нея и на административния орган, участвал в производството, но не и по отношение на П. Дингозов. Правилен е и изводът на АС – Пловдив досежно това, че спорната пристройка е съпружеска имуществена общност, като изградена по време на брака от съпрузите, поради което жалбата на Дингозов срещу заповедта е допустима. Правилно АС – Пловдив е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Правилно е приел, че спорният строеж не е търпим, тъй като не отговаря на действалия по време на извършването му, както и на действалия към момента на издаване на оспорената заповед ПУП – ПРЗ, като правилно съдът във връзка с представените доказателства и приетата по делото СТЕ е приел, че се установява, че спорната пристройка попада частично в съседния имот, поради което не отговаря на действащия ПУП. Допълнително представените пред настоящата инстанция доказателства, а именно заповед № 160 А501 от 10.03.2016 г., с която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ, като с тази заповед действащия ПУП е приведен в съответствие с кадастралната карта, като вече регулационната граница на УПИ VI – 131 съвпада с кадастралната граница на имот идентификатор № 56784.524.131, а видно от графичните материали по делото спорната пристройка е изградена на кадастралната граница на имота, не се отразяват на правилността на извода на АС – Пловдив за липса на предпоставките по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Действително съгласно така променения вече регулационен план спорната пристройка не попада частично в рамките на съседния УПИ V – 130, но нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ изисква, за да се приемат за търпими строежите да отговарят на изискванията на правилата и нормите по устройство на територията, действали или към момента на извършването им или на сега действащите норми. В настоящия случай спорната пристройка към производствено помещение за закуски представлява допълващо застрояване, което е изградено на страничната/вътрешната регулационна линия на поземления имот, а съгласно чл. 42, ал. 2 изр. последно от ЗУТ "постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради". От доказателствата по делото е видно, че спорната пристройка не покрива калканна стена в съседния имот, а в него не е налице и предвидена за изграждане с плана такава постройка, както и не е налице плътна ограда. Същото изискване е било налице и към евентуалния момент на изграждане на пристройката съгласно ал. 4 на чл. 112 от ППЗТСУ (Нова - ДВ, бр. 6 от 1998 г.). Поради това спорната пристройка не отговаря на изискванията на сега действащите норми по устройство на територията, както и на тези действали към момента на извършването й. Поради това е правилен изводът на съда, че не са налице предпоставките по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно същата не представлява търпим строеж. Затова е правилен изводът на съда за неоснователност на оспорването. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,