Решение № 7246 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София срещу Решение № 40845/05.12.2025 г. по адм. дело №9395 / 2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът отхвърля жалбата на МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София срещу Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Бургас в частите, в които на дружеството са наложени санкции – финансови неустойки за извършени първи нарушения по т.2.1.1 и по т.2.1.2 в размер на по 250 лева, както и осъжда МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София да заплати на РЗОК - Бургас сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща възнаграждение за извършено процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество на правния спор, с което да бъде отменена заповедта за налагане на санкции в оспорените част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на РЗОК - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество жалбата е нeоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Бургас в частите, в които на МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София са наложени санкции – финансови неустойки за извършени първи нарушения по т.2.1.1 и по т.2.1.2 в размер на по 250 лева. С решението си съдът е отхвърлил жалбата срещу посочените части от заповедта за налагане на санкции. От фактическа страна съдът е установил, че между лечебното заведение и НЗОК е сключен договор № 022103/24.10.2023 г. за оказване на медицинска помощ по изброени в договора КП от приложение №17 „клинични пътеки“ по НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. Със Заповед № РД-25-793 от 13.05.2025 г. Директорът на НЗОК е разпоредил да бъде извършена тематична проверка на МБАЛ „Сърце и мозък“ със срок на проверката – до 31.05.2025 г. Резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол №945/06.06.2025 г., връчен на упълномощено от ЛЗ лице на 30.06.2025 г., което е подало възражение срещу констатациите в него. Изготвен е Доклад вх. 002/РД-25-7934/15.07.2025 г. до Директора на РЗОК – Бургас, като в т.2.1 от същия е посочено, че са установени нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по договорени клинични пътеки, както следва: 2.1.1. К. Т. Г. е преминала с ИЗ №9018/2025 г. по КП №[номер] [заличен текст]. Постъпила е на 27.04.2025 г. в клиниката по неврология за основна диагноза [номер] [заличен текст]. При ЗОЛ е възникнала необходимост от продължаване на болничния престой над 4 дни по КП №[номер] с оглед удължаване на лечението и стабилизиране състоянието на пациентката, за което в РЗОК - Бургас е постъпило уведомително писмо с вх. №02/29-02-832/02.05.2025 г. В тази връзка е посочено, че изпълнителят не е спазил установения за информиране срок „не по-късно от деня, следващ четвъртия ден от хоспитализацията на пациента, съгласно §78, т. 20.1, подт.2 от Договор №РД-НС-01-2-1/20.02.2024 г. Посочено е, че нарушението е извършено на 02.05.2025 г. 2.1.2. К. Д. П. е преминал с ИЗ №9261/2025 г. по КП №[номер] [заличен текст]. Постъпил е на 30.04.2025 г. в клиниката по неврология за основна диагноза [номер] [заличен текст]. При ЗОЛ е възникнала необходимост от продължаване на болничния престой над 4 дни по КП №[номер] с оглед удължаване на лечението и стабилизиране състоянието на пациентката, за което в РЗОК - Бургас е постъпило уведомително писмо с Вх. №02/29-02-843/05.05.2025 г. В тази връзка е посочено, че изпълнителят не е спазил установения за информиране срок „не по-късно от деня, следващ четвъртия ден от хоспитализацията на пациента, съгласно §78, т. 20.1, подт.2 от Договор №РД-НС-01-2-1/20.02.2024 г. Посочено е, че нарушението е извършено на 05.05.2025 г. Компетентните органи издали процесния административен акт приемат и въз основа на установените факти, че е налице нарушение на чл.55, ал.2, т.2, 3 от ЗЗО и чл.309 от НРД за МД 2023 – 2025 г., и са се обосновали като са анализирани нарушенията, че на лечебното заведение следва да се наложи санкция „финансова неустойка“ за първо нарушение по чл.455, ал.3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. в размер от 200 до 500 лева. Възприемайки констатациите на проверяващите органи Директорът на РЗОК – Бургас е издал Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. Със Заповед №РД-25-1350/11.08.2025 г. на Директора на РЗОК - Бургас е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. Тя касае посочения по т.1 от същата номер на Протокол за резултатите от извършената проверка, като текстът „По т.2.1 от Протокол №793/13.05.2025 г.“ е заменен с „По т.2.1 от Протокол №945/06.06.2025 г.“. Тази заповед е получена от ЛЗ на 13.08.2025 г. Датите на постъпване на двамата пациенти в ЛЗ, както и датите на уведомителните писма до РЗОК – Бургас за удължаване на лечението, са видни от приложените към преписката доказателства и са идентични с отразените от проверяващите. Същите не се оспорват и от лечебното заведение, поради което съдът е приел за доказано, че К. Т. Г. е постъпила в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр.Бургас на 27.04.2025 г., като уведомителното писмо до РЗОК – Бургас, че е налице необходимост болничният престой да бъде над 4 дни, е от дата 02.05.2025 г., а К. Д. П. е постъпил в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр.Бургас на 30.04.2025 г., като уведомителното писмо до РЗОК – Бургас, че е налице необходимост болничният престой да бъде над 4 дни, е от дата 05.05.2025 г. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите към предмета на спора доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна. В резултат на задълбочена преценка на събраните доказателства е постановил обжалвания съдебен акт като е отхвърлил оспорването срещу административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните възражения за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон. В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, съдът е извършил цялостна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. По делото не е било спорно, че лечебното заведение е удължило лечението на ЗОЛ К. Т. Г. и К. Д. П., но е нарушило изискването за уведомяване на НЗОК, съгласно § 78, т. 20.1, подт.2 от Договор №РД-НС-01-2-1/20.02.2024 г., а именно „не по-късно от деня, следващ четвъртия ден от хоспитализацията на пациента“. В случая съдът безспорно е установил, че тези лица са постъпили в ЛЗ по КП №[номер] [заличен текст] на посочените в заповедта дати, а именно на 27.04.2025 г. и на 30.04.2025 г. От анализа на съдържанието на Приложение №17 към Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. за КП №[номер] [заличен текст] се установява, че за диагнозите на двете ЗОЛ е предвиден минимален болничен престой от 4 дни и максимален от 10 дни. Също така в част „Изискване“ е прието, че когато е необходимо да се продължи болничния престой на пациента над 4 дни, лечебното заведение уведомява веднага съответната РЗОК, като от тълкуването на тази норма се налага извод че уведомяването следва да е най-късно до изтичане на четвъртия ден от хоспитализацията. Срокът следва да се брои като този, относим за изчисляване на минималния болничен престой. Болничният престой се изчислява от датата на постъпване на пациента в лечебното заведение и изтича на четвъртия ден, броен от тази дата. Въз основа на изложените доводи, при извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът счита, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд