Решение № 1051 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2014 г.

ВАСVII отделение29.01.2015 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5967 от 3.10.2013 г. по адм. дело № 9809/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в ЧАСТТА в която е отхвърлена жалбата на Димитър Николаев Димитров против решение № 1004 от 3.05.2012 г. на КРС, в ЧАСТТА в която е отказано предоставяне на информация за основното трудово възнаграждение на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за периода месеците януари-септември 2008 г., 2010 г., 2011 г. и за месеците януари- март 2012 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 1004 от 3.05.2012 г. на КРС, в ЧАСТТА в която е отказано предоставяне на информация за основното трудово възнаграждение на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията за периода месеците януари-септември 2008 г., 2010 г., 2011 г. и за месеците януари- март 2012 г. и ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за произнасяне в тази част съгласно мотивите на решението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5967 от 3.10.2013 г. по адм. дело № 9809/2012 г. по описа на Административен съд София-град в останалата част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1051 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Николаев Димитров от гр. София срещу решение № 5967 от 3.10.2013 г. по адм. дело № 9809/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, като при постановяването му съдът е нарушил принципа за равноправно третиране на страните в съдопроизводството. Иска се отмяна на решението и като се пререши спорът по същество, да се отмени процесното решение на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и да се върне преписката за задължения субект с указания да предостави исканата информация. Ответникът - председателят на КРС чрез процесуалните си представители юриск. Райкова и юриск. Бончева оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Димитър Димитров от гр. София срещу решение № 1004 от 3.05.2012 г. на КРС. Със същото по повод на заявление на жалбоподателя № 94-00-132 от 20.04.2012 г. е постановен отказ да му се предостави информация относно получените суми от председателя на КРС за периода от 3.12.2007-31.03.2012 г., разбита по месеци по следните реквизити: 1. Месечни данни за паричните възнаграждения, както следва: а) задължителни - основна заплата за длъжност; клас; добавка за научна степен и звание; други начисления по чл. 11 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата, задължителните и договорените допълнителни трудови възнаграждения и допълнителен платен годишен отпуск в КРС и нейната администрация (Вътрешни правила); редовен отпуск; болнични; б) допълнителни - начисления от средствата за социални дейности по чл. 13 от Вътрешните правила; добавка по чл. 28 от ЗЕС и чл. 14, ал. 3 от Вътрешните правила; допълнителни възнаграждения по чл. 8, чл. 35 и чл. 36 от Вътрешните правила; в) извънредни - целеви бонус; извънредни заплати по чл. 12 от Вътрешните правила; г) суми - за извънредни заплати, бонуси, премии и т.н. обща сума за месеца и сума след приспадане на удръжките и 2. Върнати суми от председателя на КРС, предвид глобалната икономическа и финансова криза, както и да се представят копия на платежните документи за върнати и внесени суми. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитър Димитров срещу горното решение на КРС. Решаващият състав е изложил съображения, че така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за задължения по закон субект, а се отнася изцяло до лични данни за определено физическо лице. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която този закон не се прилага за достъпа до лични данни, поради което оспорването на процесното решение е неоснователно. Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказ за предоставяне на достъп до информация за основното трудово възнаграждение (основна заплата за длъжност по чл. 25 от ЗЕС) на председателя на КРС за процесния период. Останалата искана информация е лична, поради което подлежи на закрила по реда на ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Разпоредбата на чл. 9 от ЗДОИ гласи, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, се дели на официална и служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обществена информация по смисъла на специалния Закон за достъп до обществена информация е информацията относно основното трудово възнаграждение на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията предвид чл. 25, т. 1 от ЗЕС, определящ начина на определянето му като 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание. Ако информацията за основното възнаграждение на председателя на КРС попадаше в определението за лични данни, законодателят не би посочил с императивна законова разпоредба как трябва да се изчислява размерът на основното възнаграждение на този висш държавен служител. В този смисъл са и съображенията в к. р № 4 от 26.03.2012 г. по к. д. № 14/2012 г. на Конституционния съд, че защитата на лични данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата, от която се ползват останалите граждани. Преследваната от законодателя цел е да бъде информирано обществото как се заплаща трудът на висш държавен служител, натоварен с осъществяването на правомощията на председател на регулаторния орган - КРС. Останалата поискана със заявлението информация за допълнителни и извънредни възнаграждения, върнати суми и т.н., от страна на лицето, заемащо длъжността председател на КРС, не представлява обществена информация, защото попада в определението за "лични данни" поради връзката с личен принос на лицето, което заема длъжността, и прослуженото време. Информацията относно поучени обезщетения по болест и ползван годишен отпуск имат връзка със здравословното състояние на служителя и личното му време, поради което също представлява лични данни, а не обществена информация. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Закрилата на личните данни не може да бъде преодоляна чрез института на "надделяващия обществен интерес", поради което неправилно касационният жалбоподател се позовава на него. Съгласно дефиницията на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Общественият интерес преодолява само защитата на информацията, засягаща интересите на третото лице по чл. 37 от ЗДОИ. По изложените съображения, решението е незаконосъобразно, в частта в която е отхвърлена жалбата на Димитров срещу отказ за предоставяне на информация за основното възнаграждение за длъжността председател на КРС за периода от 3.12.2007 - 31.03.2012 г. Само в тази част решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 208, т. 3 от АПК, и следва бъде отменено, като по същество бъде отменен отказът за предоставяне на посочената информация. Служебно известно на съда е, обаче, че с решение № 3872 от 19.03.2014 г. по адм. дело № 6575/2013 по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменено решението по адм. дело № 6643/2012 г. на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение № 473 от 15.03.2012 г. на КРС, в частта с която е отказано предоставяне на информация относно основното трудово възнаграждение за месеците декември 2007 г., октомври, ноември и декември 2008 г. и за 2009 г. на председателя на КРС и вместо това е постановено решение по съществото на спора, като е отменено цитираното по-горе решение на КРС, в частта в която е отказано предоставянето на искана информация за основното възнаграждение на председателя на КРС за процесния период. Т.е. по силата на влязло вече в сила съдебно решение, което е задължително за страните, предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, приложим в съдебно-административния процес на основание чл. 144 от АПК, е разпоредено на настоящия касационен жалбоподател да бъде предоставена информация за основното възнаграждение на председателя на КРС за част от периода, предмет на заявлението му от 20.04.2012 г. По изложените съображения, следва да бъде отменен отказът на КРС за предоставяне на исканата информация за периода месеците януари-септември 2008 г., 2010 г., 2011 г. и за месеците януари- март 2012 г. В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. Като се има предвид изложеното по-горе, Върховният административен съд, седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Цитирани разпоредби

4