Решение № 10810 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Стара Загора срещу решение 98 от 13.05.2021 г. по адм.д. 85/2021 г. на Административен съд Ямбол, с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-718/24.02.2021 г., издадена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква а, б, в и т. 4, буква б и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация [номер] на лек автомобил Фолксваген Голф с peг. [рег.номер на МПС] и принудителна административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с [номер] и контролен талон [номер] на М. Бахарова до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че не са изяснени обстоятелствата от значение за издаване на акта, съобразена е легална дефиниция за превоз на пътници по пар.1, т.56 от ДР на ЗАвП. В конкретния случай на посочената дата с автомобила си М. Бахарова е извършила обществен превоз на четири пътници срещу заплащане с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Р.България или копие на Лиценз на Общността, не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За да установи това обстоятелство административният орган взел предвид снетите обяснения по реда на чл.44 от АПК, видно от които е, че за осъществяването на този превоз не само е имало уговорка за заплащане, но е и извършено заплащане като е посочена и точната платена сума 6 лева. Неправилно съдът приел, че е останал недоказан един от основните елементи на нарушението, а именно заплащането. Това обстоятелство е установено чрез снетите от пътниците сведения, които заявяват, че са заплатили сумата от 6 лева. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че административният орган се е позовал на докладна записка в която се сочи, че в автомобила на жалбоподателката към момента на проверката са пътували четирима пътници, като е представено сведението само на един от тях на В. Костова, от което не може да се направи еднозначен извод за извършен обществен превоз срещу заплащане. Направил извод, че не е ясно, какво е съдържанието на сведенията снети от останалите пътници в автомобила, както и че не установява да е съставен акт за установяване на административно нарушение. Приел, че не е доказано, че жалбоподателката като извършител на превоза е осъществила тази дейност срещу заплащане. Решението е неправилно. Изложеното от съда, че не се установява да е издаден акт за установяване на административно нарушение не е основание да се приеме, че издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на АПК е незаконосъобразна. В проведеното на 05.05.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че видно от приложена по делото докладна записка по случая се води досъдебно производство и е поискал съдът служебно да изиска справка от РП Ямбол, ТП Тополовград, дали по случая е образувано досъдебно производство и на какъв етап е към момента. Съдът е отхвърлил искането с мотиви, че материалите от досъдебното производство, събрани по реда на НПК, нямат отношение към спора. Направено е и искане за допускане разпит на лицата, от които са снети обяснения, но съдът го е отхвърлил с аргумент, че в хода на административното производство са редовно събрани сведения от три лица и същите могат да се ползват от съда в настоящото производство. Видно от приложените писмени сведения на В. Костова, била чула, че Бахарова постоянно превозва хора до града срещу заплащане, като на процесната дата се е възползвала от това, а за превоза заплатила 6 лева, както и останалите трима пътника в автомобила. В писмените обяснения на Ж. Желязков също се съдържат данни, че е видял заплащане на суми от четирима пътника на Бахарова, освен това е разполагал с информация, че тя извършва нерегламентиран превоз на пътници и е наблюдавал действията на процесната дата. Предвид това е необоснован изводът на съда, че органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи търговския характер на превоза. Неправилно е прието, че административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени всички факти и доводи от значение за случая, както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите лица. В този смисъл не е допуснато посоченото от съда за извършено от органа съществено процедурно нарушение. Необоснован е и изводът на съда за наличие и на друго нарушение на регламентираната в ЗАвтП процедура за издаване на заповеди, с които се налагат принудителни административни мерки, от вида на оспорената в това производство, тъй като не са представени доказателства за съставянето на акт за установяване на административно нарушение, с какъвто е следвало да се изземат регистрационната табела и документите, съгласно чл. 106а, ал. 3 от ЗАвтП. С оглед принципа на служебното начало съдът е следвало да събере служебно доказателства за установяване релевантните за спора факти или изрично да укаже на страните, че за някои обстоятелства, от значение за решаване на делото, не сочат доказателства ( чл. 9, ал. 3 АПК). При данни за водено досъдебно производство съдът е следвало да изясни дали актът за установяване на административно нарушение не се намира в материалите по него, тъй като обичайно се предава с останалите материали на органите на досъдебното производство. Видно от докладната записка на полицейски служител (л.28), на разследващ полицай при РУ Тополовград са били предадени седем броя писмени обяснения на лица, между които и на останалите пътници в автомобила, т.е. най-вероятно и в тях се съдържат данни дали е заплатена сума пари за извършения превоз, което обстоятелство съдът е приел, че административният орган не е доказал. Тъй като тези писмени материали са част от досъдебно производство, административният орган не е разполагал с тях да ги представи с административната преписка, доколкото за това е необходимо разрешение на прокурора, съгласно чл. 198 от НПК. Следвало е и да даде възможност на жалбоподателката пред съда да разпита като свидетели лицата, които са дали обяснение пред административния орган, ако оспорва техните обяснения. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на първостепенния съд е необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства, поради което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол. Като има предвид изложените мотиви, Върховния административен съд, Седмо отделение