Решение № 13729 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2012 г.

Решение № 13729 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лука Александров Бельов от гр. Пазарджик срещу решение № 1887/15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2166/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 241005396/18.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 625/8.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определен ДДС за внасяне в размер на 15 046,67 лв. и лихви - 2 330,22 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията на касатора са за неправилно прилагане на материалния закон, както и неправилна преценка на доказателствата, което е основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът неправилно не се е съобразил с обстоятелството, че от проверените му адвокатски кочани е установено, че не по всички договори за правна помощ уговорените адвокатски хонорари са му изплатени. Твърди поради тази причина, че не е достигнал облагаемия оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Според касатора с наказателни постановления е санкциониран за същото, поради което за едно и също деяние му се налага и наказание и санкция. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт със законните последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора - адв. Илко Борисов. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че жалбоподателят е достигнал облагаем оборот от дейността си като адвокат и подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че Лука Бельов в качеството си на адвокат е достигнал за периода 1.01.2009 г. до 31.05.2009 г. в размер на 89 800 лв. и затова е бил длъжен до 14.06.2009 г. да се регистрира по ЗДДС. Съдът е приел, че релевантните за спора факта са установени с договори за правна помощ, сключени между жалбоподателя и Общински съвет - гр. Велинград, МБАЛ "Велинград" и Община - Велинград. Затова е прието от съда, че законосъобразно приходните органи са начислили ДДС за периода 15.06.2009 г. - 31.01.2010 г. Съдът е установил въз основа на данните по делото, че жалбоподателят упражнява адвокатска дейност, която попада в определението за независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и е разгледал исторически развитието на тази правна норма в годините и е приел, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по ЗДДС и е следвало на основание чл. 96 ЗДДС да се регистрира, като подаде заявление до 15.06.2009 г. Относно възраженията на жалбоподателя, че за същото деяние са му издадени наказателни постановления, съдът е отговорил, че производството по издаване на ревизионен акт по реда на ДОПК и на наказателни постановления по реда на ЗАНН са различни производства и не може да се възприеме доводът, че е наказан два пъти за едно и също. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е категорична, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Касаторът е такова данъчно задължено лице, което по смисъла на чл. 3, ал. 2 извършва независима икономическа дейност и затова извършва облагаеми доставки, за които трябва да начислява ДДС. Неоснователно е оплакването на касатора, че по договорите за правна помощ с посочените по-горе субекти не е получил в действителност уговорените хонорари, тъй като това е ирелевантно за спора. Наличието на упражняване на независима икономическа дейност превръща касатора в субект ЗДДС, т. е. той е данъчно задължено лице по този закон. Оборотът се сформира от подписаните договори за правна помощ и действителното заплащане касае само страните по тези договори, но не е основание за неспазване на задължението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Посочените в договорите за правна помощ суми, уговорени като адвокатски хонорар за оказаната правна услуга, които в процесния случай представляват облагаем оборот за периода 1.01.2009 г. - 31.05.2009 г. в размер на 89 800 лв. При това положение законосъобразно и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са приели, че касаторът като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС е бил задължен да се регистрира по ЗДДС - чл. 96, ал. 1 и чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Определеният размер на ДДС правилно е бил определен за периода от 15.06.2009 г. до 31.01.2010 г. предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Неоснователно касаторът се оплаква, че е санкциониран два пъти - един път с ревизионния акт, с който е начислен ДДС, а втория път - с издаването на наказателни постановления, с които е санкциониран. Законосъобразни в тази насока са изводите на първоинстанционния съд, че производството по издаване на индивидуален административен акт, какъвто представлява ревизионния акт по ДОПК е различно от наказателното постановление, което има санкционен характер и редът за издаването му е регламентиран в ЗАНН във връзка с чл. 180, ал. 1 ЗДДС. Последната предвижда, при неизпълнение разпоредбите на ЗДДС да се наложи санкция - глоба, което представлява носене на административно-наказателна отговорност. Такава не се предвижда с издаването на ревизионния акт, тъй като с него се установяват задължения за данъци, а не се налага санкция, каквито са доводите на касатора. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения, поради което постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,