Решение № 8215 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9671/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. В. Т., чрез адв. Василев, срещу Решение 1398/26.07.2024г., постановено по адм. дело 327/2023 г., по описа на Административен съд - Кюстендил, в частта, в която предявеният от нея против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Кюстендил иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 3500 лв. до пълния претендиран размер и за имуществени вреди за сумата от 611.50 лева. Изложени са съображения за неправилност на цитирания съдебен акт в обжалваните му части, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тези му части и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Кюстендил, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и счита съдебното решение за правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Намира, че в полза на ищцата следва да бъдат присъдени претендираните имуществени вреди, както и по-висок размер на обезщетението на неимуществените вреди. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С решението си в обжалваните му части Административен съд Кюстендил е отхвърлил предявеният от А. Т. против ОД на МВР Кюстендил иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за периода 20.07.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, над сумата от 3500 лв. до пълния размер от 30 000 лв., също така е отхвърлил изцяло исковата претенция в частта на претендираните имуществени вреди, във връзка с незаконосъобразно действие на длъжностно лице от състава на ОД на МВР Кюстендил обявяване на личната карта на А. Т. за невалидно поради техническа грешка. От фактическа страна е установено, че ищцата А. Т. е пътувала заедно със семейството си на организирана екскурзия в чужбина с автобус на 20.07.2022 г.. На границата Калотина-Градина е извършена проверка на документите на пътниците, като по отношение на личната карта на А. Т. е установено, че е обявена за открадната, поради което е анулирана от системния оператор в сектор БДС при ОД на МВР Кюстендил. Ищцата не могла да премине границата, а семейството й трябвало да продължи пътуването си без нея. Още същият ден А. Т. подала заявление за издаване на нова лична карта. В последствие се установило, че друго лице подало на същата дата заявление за открадна/изгубена лична карта, като при обработка на декларацията, служителка допуснала техническа грешка като сбъркала една цифра в номера на личната карта, поради което по грешка била анулирана личната карта на А. Т.. За да постанови този резултат съдът е определил обезщетението за претърпени неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД по справедливост в размер на 3500.00 лв. По отношение на отхвърлителната част на иска за обезщетение имуществени вреди, съдът е изложил съображения, че в подкрепа на твърденията на ищцата не са представени доказателства, че посочените суми са платени лично от нея, поради което претенцията е отхвърлена Решението в обжалваните части е валидно, допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е, че е налице незаконосъобразно действие на длъжностно лице от състава на ответната страна ОД на МВР Кюстендил. Установено е, че личната карта на А. Т. е анулирана незаконосъобразно, поради техническа грешка при обработката на заявление за открадната лична карта на друго лице. Правилен е извода на съда, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неправилно обаче, според настоящата инстанция, е определен размерът на претърпените вреди. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периодът, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищцата е доказала по безспорен и категоричен начин претендираните от нея неимуществени вреди. Съдът е допуснал да бъдат изслушани свидетелски показания по повод настъпилите неимуществени вреди, назначена и изслушана е и съдебно-психологична експертиза. Установяват се настъпването на неимуществени вреди с изключително силен и травмиращ за ищцата интензитет, които са повлияли негативно на А. Т. и са оставили психическа травма и отпечатък в съзнанието й. Настоящата инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 10 000 лева, която се явява справедливо обезщетение за причинените на лицето неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата, при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието върху психо-емоционалното й състояние, поради което съдебното решение в частта, с която се отхвърля исковата претенция за сумата над 3500 лева до сумата от 10 000 лева, следва да се отмени като неправилно. Неправилен се явява и решаващият извод на съда, че претендираните имуществени вреди 589 лева по договор с туроператор /стр.7 до 15 от делото пред АС Кюстендил/ и за непроведената екскурзия, 18 лева такса за издаване на нова лична карта и 4,50 лева такса за банков превод /стр.18 от делото пред АС Кюстендил/, са неоснователно предявени от ищцата. Действително има данни, че посочените суми са заплатени от други лица сумата за екскурзията от дъщерята, а таксите за новата лична карта от майката на Т., но несъмнено те са за нейна сметка. Като се има предвид близките роднинските отношения между длъжника и лицата, извършили плащанията, както и обстоятелството, че сумите са заплатена от името на длъжника, не е било обичайно или необходимо издаването на писмена разписка за удостоверяване на това обстоятелство. С оглед на което, настоящата инстанция намира, искането за присъждане на сумата от общо 611,50 лева за основателно претендирано и доказано по основание и размер. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В този смисъл, настоящият състав на Трето отделение, ВАС, намира че причинно-следствената връзка между незаконосъобразното действие и причинените имуществени и неимуществени вреди е доказана. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че исковата претенция за присъждане на имуществени вреди в пълния им претендиран размер и претенцията за неимуществени вреди до сумата от 10 000 лева следва да бъде уважена. Върху приетата от настоящия състав сума за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва, считано от 20.07.2022 до датата на подаване на исковата молба. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал. 3 Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На касатора се дължат направените деловодни разноски в хода на настоящата съдебни инстанция, включително и за адвокатско възнаграждение в пълен размер, както и тези които не са били уважени от първоинстанционния съд, съобразно направеното от касатора искане. Адвокатската защита е предоставена на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което в полза на адв.Василев следва да се присъдят допълнително 2744 лева разликата над присъдената от първата инстанция сума от 355,83 лева до 3099 лева съгласно чл. 8, ал.1 вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед материалния интерес и присъденото обезщетение. Правилно е присъдено в ползва на ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Разноските пред настоящата инстанция възлизат на общо 3114 лева 15 лева за държавна такса, платена от А. Т. и 3099 лева, които следва да бъдат присъдени в полза на адв.Василев на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. В полза на ответната страна отново следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Трето отделение