Решение № 7391 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2016 г.

Решение № 7391 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Столична община е подала касационна жалба против решение № 1094 от 22.02.2016 г. по адм. дело № 9956/2015 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е осъдена да заплати на Е. Г. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по н. а. х. д. № 17723/2011 г. по описа на Софийския районен съд. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. О. Е. Г. Г. не взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че с наказателно постановление № УТ-0802-841/08.08.2011 г. на кмета на район "Красно село", С. община, Е. Г. Г. е бил наказан с административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 44, ал. 8 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община. С решение от 12.07.2012 г., постановено по н. а. х. д. № 17723/2011 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в законна сила на 11.09.2012 г., наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. По делото Е. Г. е бил представляван от адвокат Н. К.. Съгласно сключения между тях договор от 25.11.2011 г. за правна защита и съдействие Е. Г. заплатил в брой на адвокат Кръстева възнаграждение в размер на 300 лева. Административният съд приел, че предявеният иск е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът посочил, че направеният от Е. Г. разход за възнаграждение на адвокат е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита била ангажирана по повод на съдебното му обжалване. Ангажирането на адвокат било закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като било логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и да използва адвокатско съдействие, за да защити правата си. С тези мотиви административният съд осъдил Столична община да заплати на Е. Г. Г. обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на наказателно постановление № УТ-0802-841/08.08.2011 г. на кмета на район "Красно село", С. община. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон. При постановяване на решението съдът е съобразил точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Решението съответства и на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, следва, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Административният съд е направил правилен извод, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита представлява имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако постановлението не беше издадено. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. При отсъствието на поддържаното касационно основание решението на административният съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд