Решение № 6848 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 783/2010 г.

Решение № 6848 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 783/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник митница Свиленград, чрез процесуалния представител срещу решение № 1451 от 11.11.2009 г., постановено по адм. дело № 322 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 1-4414-0003 от 16.1.2008 г. на директора на РМД Пловдив, с което е потвърдено решение № 8000-1031 от 5.12.2007 г. на началника митница Свиленград за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, в случая "Хорнс" ЕООД. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване изцяло на решението на началник митница Свиленград. Ответникът и заинтересованата по делото страна не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № 8000-1031 от 5.12.2007 г. на началника митница Свиленград за отказ издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, в случая "Хорнс" ЕООД, потвърдено с решение № 1-4414-0003 от 16.1.2008 г. на директора на РМД Пловдив. За да отмени административните актове съда е приел, че технологията на обработка на изделията в чорапената фабрика на дружеството изисква висока работна температура, всичките машини се подгряват с пара с високо налягане и температура до достигане на необходимите параметри, като при недостиг на топлина процесът се прекратява. Поради което основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийните продукти - въглища, в процесното производство е получаването на техническа пара, чрез която се обезпечава производството и не може да се квалифицира като енергиен продукт на отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от Закона за акцизите и данъчните складове. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление, което освобождаване, съгласно чл. 24, ал. 3 ЗАДС се прилага само за освободени от акциз крайни потребители. С оглед необходимостта от специални знания, по делото е приета СТЕ, неоспорена от страните, от която безспорно е установено, че в конкретния производствен процес изгарянето на въглищата и получената от това топлинна енергия отива за получаването на технологична пара, чрез която се обезпечава дейността на различните машини за производство на чорапени изделия а не за отопление. Следователно използвания енергиен продукт в случая не попада в хипотезата на чл. 4, т. 37 ЗАДС - "енергиен продукт за отопление", още повече, че от СТЕ е установено, че използваните от дружеството машини не са оборудвани за улавяне и използване на излишната топлинна енергия. При така установените факти и тълкуване на закона, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за жалбоподателя са налице всички законови изисквания за уважаване на искането му за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение