Решение № 4128 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2021 г.

Решение № 4128 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2021 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Сливен, чрез юрк. Д. Македонска – Колева, срещу Решение № 302/08.01.2021 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 268/2020 г., с което е отменена Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, нареждаща премахването на незаконен строеж "Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2", находящ се в ПИ 210 и ПИ 590, кв. 69 по ПУП на гр. Сливен, местност "Орта синур", селищно образувание "Изгрев", вилна зона на гр. Сливен, в частта, изградена извън Мониторингов пункт, устие на шахта № 2, представляващ бетонова площадка, оградена с мрежа и метални колове, чийто елементи са индивидуализирани изчерпателно в заповедта.

Ответникът Водно сдружение "Войнишко кладенче – 3", гр. Сливен, е на позиция за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваното решение е засегнато от твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.

1. При новото разглеждане на делото, след отмяната с Решение № 10118/23.07.2020 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 2321/2020 г. на първоначалното решение на АС – Сливен по спора, съдът е изпълнил указанията на касационната инстанция във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните и изясняването на делото от фактическа страна. Правните изводи на съда обаче противоречат на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ и не съответстват правно-логически на фактическите установявания на приетата съдебно-техническа експертиза.

1. Доколкото няма съмнение както относно квалификацията на изграденото съоръжение като "строеж" при действието на ЗТСУ (отм.) и на ЗУТ, така и по отсъствието на строителни книжа, разрешението на спора е поставено в зависимост от отговора на въпроса за евентуалната търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ, която би била правоизключващ нареденото премахване факт.

1. Констатацията на съда е за реализиране на строителството преди 07.04.1987 г. (в периода от 1983 г.). Позитивният отговор за допустимост на строежа според нормите към момента на осъществяването му съдът е мотивирал с позоваване на чл. 187, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) в редакцията от 1998 г., т. е. на правило, което към релевантния период за преценка на търпимостта не е било действащо. Отделен е въпросът, че предвидената в разпоредбата възможност за изграждане на благоустройствени мрежи и съоръжения от друг инвеститор (различен от общините или съответните експлоатационни предприятия), какъвто според съда е обединението на собствениците на имоти около процесното съоръжение, не е съдържателен критерий за градоустройствена допустимост на строежа. Разпоредбата има съвсем различен предмет на регулиране – тя определя кому принадлежи инициативата за изграждане на мрежите и съоръженията и за чия сметка се извършва строителството. Чл. 189, ал. 1 и 2 ППЗТСУ (отм.) пък, цитиран от съда, е неотносим към естеството на строежа – той не представлява отклонение от общи мрежи или водопроводи.

1. Освен че е възпроизвел мотивите от правна страна към решението при първото разглеждане на делото, съдът безкритично е кредитирал заключението на вещото лице и неправилно го е интерпретирал в значимата при проверката на допустимостта на строежа негова част.

а. Заключението за търпимост е правно по характера си, макар и да се обуславя от фактическите констатации относно допустимостта на строежа по устройствените правила и нормативи. В тази й част експертизата всъщност е дала принципно становище, изхождайки от конструктивните характеристики на строежа и изграждането му в имот – държавна собственост, предоставен за управление на МПС "Миньор", с. Оборище, рудник Сливен, за осъществяване на производствена и стопанска дейност.

Видът на строежа и местоположението му, противно на неподкрепения с аргументи извод на съда в обратния смисъл, не са съизмерими с конкретни правила и нормативи по действалата към момента на реализирането му правна уредба, нито дерогират общите изисквания за допустимост на обектите от тази категория.

б. При същественото установяване на експерта, че по времето на извършване на строежа и до 2001 г. за територията не е имало подробен устройствен план, заключението в мотивите към решението за търпимост е и необосновано. Допустимостта по ПУП е основен критерий за търпимост по § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ – тя предполага строежът да е предвиден по ПУП. Липсата въобще на план по хипотеза изключва допустимостта на строежа, респ. осуетява потенциалното й изследване, а като последица квалификацията на обекта като търпим е следвало да бъде отхвърлена само на това основание (значението на статуса на строежа съгласно ПУП в контекста на приложимостта на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ е изрично указано в отменителното решение на ВАС).

1. Строежът не попада и в кръга обекти, чието изграждане е възможно без съответно предвиждане в ПУП.

Съгласно чл. 153, ал. 2, изр. 1 ППЗТСУ (отм.) водопроводите се изграждат по утвърдени проекти в съответствие със застроителните и регулационни планове и техническите планове за вертикално планиране. Дължимостта от одобряване и съгласуване на планове и проекти за определени по вид и предназначение работи по благоустройството следва и от общата норма на чл. 48, ал. 3 ЗТСУ (отм.) в релевантните редакции на текста.

1. Алтернативната предпоставка за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ – допустимостта му по действащия ПУП, е отречена от първата инстанция при правилно приложение на материалния закон и коректна оценка на констатациите на вещото лице.

Съоръжението е в противоречие с действащия ПУП, одобрен с решение от 2005 г. на Общински съвет – Сливен – план за регулация на улици, поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности. То попада в терен, отреден за улица в обозначения от експерта участък.

1. а. Осъществяването на строежа без надлежно разрешение обуславя определянето му като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При отсъствието и на условията за признаване на неговата търпимост, правомощието по чл. 225, ал. 1 ЗУТ да се нареди премахването му е упражнено материално законосъобразно. Отменящото административния акт съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – решено по същество с отхвърлянето на жалбата против заповедта - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. Разрешението на спора е основание по чл. 143, ал. 3 АПК за присъждане в полза на администрацията на своевременно заявените разноски, в частност за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер ще бъде съобразен с пределите по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в относимата редакция на разпоредбата – ДВ, бр. 5 от 2006 г.).

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение