Решение № 2772 от 12.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2015 г.

Решение № 2772 от 12.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Ива Тончева, в качеството й на пълномощник на Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов срещу Решение № 8122 от 22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3677/2012 г., от Административен съд София-град, с което е оставена без уважение молбата им за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка допусната в Решение № 7281 от 27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3677/2012 г. по описа на АССГ, представляваща грешка в пресмятането. Ответната страна - ДНСК, чрез пълномощника юрк. Мария Апостолова, представя становище за неоснователност на касационната жалба, с която всъщност считат че се цели пререшаване на правния спор. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С молбата си Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов са поискали от АССГ да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 7281 от 27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3677/2012 г. по описа на същия съд. Съдът, след проверка на фактите по делото и възраженията на страните, е приел че в случая не е налице очевидна фактическа грешка в пресмятането на лихвите, тъй като не е налице несъответствие между диспозитива на съдебния акт и действителната вола на съда, обективирана в мотивите му. Недопустимо е, според първостепенния съд, действителната воля на съда да бъде извличана чрез обсъждане на доказателства, които съдът вече е обсъдил при постановяване на решението си, тъй като би се стигнало до повторно разглеждане по същество на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Предмет на проверка и анализ в производството по поправка на очевидна фактическа грешка е съдебният акт и волята на съда така, както е обективирана в писмения текст на решението. В случая не е налице очевидно несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Отделно от това решението, чиято поправка се иска, е било предмет на касационен контрол и проверено от касационната инстанция, вкл. в частта относно размера на лихвите - 540 052.36 лева. Решението, на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, е валидно, допустимо и правилно. Касаторите твърдят, че съдът е сгрешил "алгоритъма", съгласно който е определена дължимата лихва, като "техническата грешка се изразява именно в прилагането на този алгоритъм", което води до извода, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, която не налага обсъждане на доказателствата по делото. Възражението е неоснователно. Явната (очевидна) фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Но не представлява ЯФГ, и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 175 АПК, грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. Пропускът да се вземе предвид определен факт или доказателство, погрешната им преценка не са ЯФГ и такива грешки могат да бъдат отстранявани единствено по пътя на обжалването или постановяването на допълнително решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната (или липсваща) воля на съда с ново решение. В случая, както правилно е приел първостепенния съд, касаторът цели да измени формираната и изразена вече воля на съда, чието решение е било предмет и на касационна проверка, а е проверено и извънинстанционно по искане за неговата отмяна, което е недопустимо. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение