Решение № 6857 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2015 г.

Решение № 6857 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на И. Д. П. от гр. Бургас против решение № 364 от 25.02.2015 г. постановено по адм. д. № 1851 по описа за 2014 г. на Административен съд - Бургас. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на подадената жалба. Ответникът - главен специалист в отдел "Общофункционален контрол" при Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в Община Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на И. Д. П. против приложената на 26.08.2014 г. принудителна административна мярка - преместване на паркирано МПС с рег. № А 3192 КХ, марка "Пежо", модел 306 без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач и е оставил без разглеждане исковата й молба за заплащане на сумата от 43,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство съдът е установил релевантните за спора факти, които настоящата инстнация, с оглед нормата на чл. 220 АПК, съдържаща забрана за фактически установявания пред касационната инстнация, изцяло възприема. Съдът е приел от фактическа страна, че на 26.08.2014 г. в 18,10 часа ищцата е паркирала управляваното от нея МПС с рег. № А 3192 КХ, марка "Пежо", модел 306 върху тротоара на улица в ж. к. "Лазур", близо до бл. 9, който не е определен от администрацията за паркиране. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 94, ал. 3, предл. II от ЗДвП, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 060510/26.08.2014 г. Разпоредено е преместване на паркирания автомобил без знанието на водача и същият е откаран на паркинг, стопанисван от Община Бургас. В подкрепа на изложените от административния орган фактически доводи са представени цитирания АУАН и възражението против него, протокол от 26.08.2014 г., съставен от главен специалист в Дирекция "УКОРС" на Община Бургас, длъжностна характеристика на административния орган, разпоредил преместването, допълнително споразумение към трудов договор и седмичен график за разпределение на служителите от отдел ОФК за периода от 25.08.2014 г. до 31.08.2014 г. Приложени са за сведение четири броя снимки, в които е онагледено местоположението на автомобила преди репатрирането. Въз основа на тези факти са изложени съображения за законосъобразността оспорения административен акт. Правилно съдът е приел, че в случая е издаден индивидуален административен акт, представляващ принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Същата се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като е предприето преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Приложената материалноправна норма изисква, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението мярката да бъде приложена. В този случай длъжностните лица от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи и/или длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. Съдът обосновано е приел, че автомобилът е паркиран в нарушение нормите на ЗДвП - чл. 94, ал. 3 изискващ върху тротоара до бл. 9 в ж. к. "Лазур" в нарушение на за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства да се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което обаче не касае правилността на съдебния акт, а е по съществото на спора относно законосъобразността на оспорения адимнистративен акт, че органът е следвало да извърши преценката сам при конкретна реално създадена пречка на индивидуализиран участник в движението на посочения ден, час и място. Изискването нарушението, което представлява основание за налагане на принудителна административна мярка да е резултатно спрямо друг участник в движението по пътищата, т. е. да има увреждащ характер спрямо него, не се съдържа в хипотезата на правната норма. В тази насока следва да се има предвид обстоятелството, че наложената административна мярка има превантивен характер и предотвратява вредните последици от нарушението. Съдът в тази връзка обосновано е приел, че широчината на тротоара е 2,00 м., а широчината на паркирания автомобил е 1,692 м, поради което преминаването на пешеходците в конкретния случай е невъзможно. Пешеходците са участници в движението по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП и паркирането на автомобила по начин, който препятства тяхното движение е основание за репатрирането му по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП в третата регламентирана хипотеза. Предвид изложеното, решението в двете му части, вкл. и тази с характер на определение, която също е предмет на касационно оспорване, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд