Решение № 8527 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2014 г.

Решение № 8527 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Научно изследователски център Природа и Екология ООД /НИЦПЕ ООД/, представлявано от управителите Тодор Димитров Георгиев и Хайран Тамер обжалва решение № 618 от 10.03.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 2322/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 261300761 от 10.04.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 668/2.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи се отнасят до неправилно приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит в размер на 73816.80 лева. Касационният жалбоподател счита, че посочената норма се отнася до случаи, в които получените стоки и услуги са наистина предназначени за безвъзмездни доставки, а не когато предназначението им е за безвъзмездни доставки, които по силата на ЗДДС са приравнени на възмездни такива, какъвто е и процесният случай. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Енева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е бил ревизионен акт, с който на "Научно изследователски център Природа и Екология" ООД /НИЦПЕ ООД/, с предишно седалище в с. Стамболово, обл. Хасково е отказано право на данъчен кредит в размер на 73 816.80 лева за получени строителни услуги по изграждането на фотоволтаична централа, находяща се в ПИ 000072, по плана на с. Кралево, общ. Стамболово, упражнено на основание чл. 74 от ЗДДС за данъчен период м. 06.2012 г. и на основание чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС в данъчни периоди м. 08.2012, м. 09.2012 г. и м. 10.2012 г. по фактури, издадени от ВЕИ Строй ЕАД. Посочената сума на непризнатия данъчен кредит е определена от органите по приходите като съответстваща на 80000/911453 идеални части от правото на собственост върху ПИ № 000072, придобити от ревизираното дружество по силата на договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с Атаман ООД с нотариален акт от 25.06.2012 г. За да отхвърли жалбата, съдът е описал подробно фактите, изложени в мотивите на решението на директора на дирекция ОДОП град Пловдив, изследвал е хронологията на събитията и придобиването на вещни права от дружеството и е направил извод, че на 25.06.2012 г., когато са прехвърлени идеалните части от правото на собственост върху недвижимия имот, в който е изградена централата, НИЦПЕ ООД е извършило безвъзмездна доставка на СМР услуга по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК в полза на собственика на имота - Атаман ООД за тази част от подобрението, която съответства на прехвърлените му идеални части от правото на собственост върху земята. Според съда до този момент жалбоподателят се явява държател/ползвател на изградената фотоволтаична централа. Възприел е изводите на органа по приходите, че строителната услуга е завършена към 15.06.2012 г., когато е подписан акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа. Така според съда на датата на регистрация по ЗДДС, съответната част от получените доставки на строителни услуги по фактурите, издадени от ВЕИ Строй ЕАД, по които дружеството е упражнило право на данъчен кредит са станали обект на безвъзмездни доставки в полза на собственика на имота - Атаман ООД. При това положение в решението е направен извод, че е приложимо правилото на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно което правото на данъчен кредит не е налице, независимо от изпълнението на условията по чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС, тъй като получените услуги са предназначени за безвъзмездни доставки. Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи за нарушение на материалния закон при неговото постановяване. Спорът по делото, с оглед фактическите и правни основания за определяне на задълженията по ЗДДС, посочени в мотивите на ревизионния акт и в решението на директора на дирекция ОДОП град Пловдив касае наличието на предпоставките за приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Цитираната норма предвижда изключение от правилото за признаване на правото на данъчен кредит, независимо от изпълнението на условията на чл. 69 или 74 ЗДДС, в случаите когато получените стоки или услуги са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС "безвъзмездна доставка" е доставката, по която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. В разглеждания случай органите по приходите и ответникът твърдят, че ревизираното лице е извършило безвъзмездна доставка на строителни услуги в полза на Атаман ООД за изграждането на фотоволтаична централа в ПИ № 000072, находящ се в с. Кралево, обл. Хасково за частта, съответстваща на 80000/911453 идеални части от правото на собственост върху имота, придобити от ревизираното дружество по силата на договор за покупко продажба, сключен в нотариална форма на 25.06.2012 г. и преди регистрацията му по ЗДДС на 27.06.2012 г. В обжалваното решение съдът е възприел тези изводи и е потвърдил като законосъобразен отказът на правото на данъчен кредит в размер на 73 816.80 лева за данъчни периоди м. 06.2012 г., м. 08, м. 09 и м. 10.2012 г. по фактурите, издадени от ВЕИ Строй ЕАД. Установената от съда фактическа обстановка не е била спорна между страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Спорът по делото касае отговор на въпроса получените от НИЦПЕ ООД строителни услуги по изграждането на фотоволтаичната централа, съответстващи на придобитите от дружеството идеални части от правото на собственост върху имота, в който е изградена централата, предназначени ли са за безвъзмездна доставка в полза на собственика - продавач. Настоящият състав преценява като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Неправилно съдът е приел, че получените от дружеството доставки по процесните фактури са предназначени за извършване на безвъзмездни строителни услуги по изграждането на фотоволтаична централа в полза на Атаман ООД за посочената в ревизионния акт част. От доказателствата по делото е установено, че първоначално между Атаман ООД и НИЦПЕ ООД е сключен предварителен договор за учредяване вещно право на строеж срещу задължението за строителство на фотоволтаичната централа в собствения на първото дружество поземлен имот. Впоследствие с анекс към предварителния договор страните са уговорили, че срещу строителството на централата, Атаман ООД ще прехвърли право на собственост върху идеални части от имота. Поради несключването на окончателни договори в предвидената от чл. 18 ЗЗД нотариална форма, тези предварителни договори не са породили вещноправни последици. На 25.06.2012 г. по силата на договор за покупко продажба, сключен с нотариален акт, е прехвърлено право на собственост върху идеални части от земята. Неправилно органът по приходите и съдът са приели, че строителните услуги за процесните идеални части са завършени към 15.06.2012 г., когато е подписан акт обр. 15, съставен между възложителя и строителя. Строителството на фотоволтаичната централа е завършено окончателно с издаването на разрешението за ползване № ДК-07-Х80 от 28.06.2012 г. От данните по делото се установява, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит по фактури, които документират авансови плащания по договор за СМР, ограда ФеТЦ с. Кралево и СМР по договор ФеТЦ, с. Кралево, издадени в данъчни периоди м. 06.2012 г., м. 08, м. 09. и м. 10.2012 г. Следователно получените от дружеството услуги за строежа на централата, съответстващи на придобитите в собственост идеални части от имота, са предназначени за изграждането на актив, който то е придобило в съсобственост и който използва за целите на независимата си икономическа дейност по продажба на електрическа енергия, въз основа договор за изкупуване на електроенергия от 28.06.2012 г., сключен с ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. При ревизията е констатирано, че активът е заведен в счетоводството на дружеството, като разходите по строителството на фотоволтаичната централа, са осчетоводени по сметка 613 "Разходи за придобиване на ДМА", а от 30.11.2012 г. осчетоводяването е по сметка 201 "Земя" и по сметка 204 "Машини и съоръжения". При това положение получените услуги по изграждането на централата за посочените в ревизионния акт идеални части, собственост на ревизираното лице, не са предназначени за извършването на безвъзмездна доставка в полза на собственика Атаман ООД, която да обоснове приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и отказ на правото на данъчен кредит за тази част от строителните услуги. В тази връзка следва да се има предвид, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от ВЕИ Строй ЕООД в данъчни периоди м. 08, м. 09. и 10.2012 г. е упражнено от ревизираното дружеството за получени услуги, след придобиване на собствеността върху 80000/911453 идеални части от имота и издаване разрешението за ползване, а не като държател на същия. Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че дори и да се възприеме тезата на органите по приходите, че е налице безвъзмездна услуга по извършване на подобрение в чужд имот, то на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, както е посочено в ревизионния акт, така извършената безвъзмездна услуга се счита за възмездна доставка. След като по силата на законовата фикция е изключен безвъзмездният характер на доставката, то ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е неприложимо. По тези съображения, настоящият състав намира, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт в оспорената му част относно отказът на правото на данъчен кредит. При този изход на спора следва да се отменят и присъдените в полза на дирекция ОДОП Пловдив разноски. На касационния жалбоподател се дължат разноските за двете съдебни инстанции в размер на 5075 лева, представляващи платени държавни такси за обжалването и адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.05.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,