Решение № 3704 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 272/2021 г.

Решение № 3704 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 272/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208–228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез юрк. П., срещу решение № 6420 от 16.11.2020 г. по адм. д. № 9185/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с което e отменено негово решение № 1932/28.08.2020 г. в частта, в която е отхвърлена молбата на Й. А., гражданин на Иран, за предоставяне статут на бежанец, и преписката е върната за ново произнасяне при дадени задължителни указания. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което оспорването срещу обжалвания административен акт да бъде изцяло отхвърлено. Ответникът – Й. А., в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя актуална справка на ДАБ за положението в Иран. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба, е подадена от страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна е било установено, че с молба вх. № УП-5375/08.01.2020 г. до ДАБ Й. А. е поискал предоставяне на закрила. Молбата е била последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. С влязло в сила решение 13912/18.07.2017 г. на председателя на ДАБ, първоначалната молба на чужденеца за предоставяне на международна закрила е била отхвърлена. Производството по подадената последваща молба е образувано с регистрирането му с регистрационен лист № УП-5375/08.10.2020 г. На 15.01.2020 г. с кандидата е проведено интервю, резултатите, от което са били обективирани в протокол УП-5375 от същата дата. А. е твърдял, че са налице нововъзникнали обстоятелства, свързани с официално приемане на [религия]. Посочил е, че не си е сменил религията само заради последващата молба, защото видно от представеното свидетелство за свето кръщение това е станало още през 2017 г. Когато бил дете не го интересувала религията, но когато пораснал разбрал, че ислямът проповядва само убийства, война и кръвопролития, а християнството радост и милосърдие. В Иран смяната на официалната религия с друга се наказва със смърт. Там той не е имал възможността да приеме кръщение, затова го е направил едва след идването си в България, защото е поискал това да стане официално. Представил е свидетелство за свето кръщение № 220 от 02.07.2017 г. издадено от енорийската църква "Света Неделя" в гр. София, видно от което същият е приел [религия]. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което е издал оспореното решение. За да отмени административния акт в частта, с която на Й. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец административният съд е приел от правна страна, че чужденецът се намира извън държавата си по произход и поради промяна на своята религия има опасения, че завръщайки се там ще бъде подложен на преследване. Прието е въз основа на представеното свидетелство за свето кръщение, че същото има обвързваща доказателствена сила, досежно фактите и обстоятелствата, обективирани в него, т. е. следва да се приеме, че чужденецът е приел [религия], в православния й вариант чрез кръщение. Цитирани са доклад на британското министерство на вътрешните работи, публикуван както на интернет-страницата на министерството, така и на www. ecoi. net, и месечния доклад на холандското министерство на външните работи от 30.03.2017 г., в които се посочва, че християните продължават да бъдат произволно арестувани и разпитвани поради техните дейности, свързани с вярата. Те продължават да бъдат третирани сурово, като някои от тях са изправени пред тежки физически и психически изтезания по време на периоди на задържане. Прието е от съда въз основа на докладите, че са налице доказателства за продължаващо широко разпространено и целенасочено преследване на християните в Иран при настоящия й президент. Обсъдена е приложената от административния орган справка № МД-475/02.09.2020 г. в която е посочено, че: "Християните, особено онези, които са се обърнали към тази религия от исляма, са дискриминирани и арестувани по причина за упражняване на своята новоприета вяра". От съвкупната преценка на тези източници съдът е извел извод, че при завръщането си в страната по произход А. ще бъде подложен на нечовешко или унизително отношение или наказание или преследване заради приемането на [религия]. Прието е, че дълбочината и силата на религиозните убеждения на дадено лице не подлежат на преценка от съд или друг държавен орган. Изложено е, че ако бъде върнат в страната по произход, А. може да бъде подложен на непропорционално преследване и дори на нечовешко и унизително отношение или наказание, заради новата си религиозна принадлежност, както се посочва в цитираните по-горе справки. Това обстоятелство следва да бъде преценено, като предпоставка за предоставяне на статут на бежанец. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са изчерпателно посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и следва да са свързани с основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради изразено политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието на едно лице да се завърне в държавата си по произход. Основателни са твърденията на касатора, че по-голямата част от мотивите на съдебното решение касаят факта, свързан с променените религиозни убеждения на Й. А., които обаче са настъпили след пристигането му в България. В случая съществено е обстоятелството, че той не е приел [религия] в страната си по произход. Представеното свидетелство за свето кръщение не доказва значими факти към ЗУБ, тъй като дори и да обективира действителни факти, то те са възникнали след пристигането му в страната по производството. Дори и да се приеме, че Й. А. действително е приел [религия] в България, то това не е израз и продължение на негови религиозни убеждения и вярвания, формирани още в страната му по произход и по причина на които е бил преследван или е съществувало риск от преследване и поради това е напуснал страната си по произход. Това обстоятелство се доказва от приобщените данни по преписката. В проведено интервю на 23.03.2017 г. чужденецът, на въпроси, свързани с религията, уточнява, че е [етническа принадлежност], който е напуснал страната си защото е продавал алкохол и е бил арестуван няколко пъти, както и защото са му били нанесени 83 удара с камшик (л. 122 от делото) Изрично уточнява, че не е имал проблеми от религиозно естество. На изричния въпрос дали е изброил всички причини, поради които е напуснал страната по произход, той не е посочил формирани нови религиозни убеждения, поради което напускането на страната по произход не следва да се приема като дължаща се на това ново обстоятелство, а като миграция по икономически съображения. Също така, видно от данните по делото е, че представеното свидетелство за свето кръщение от Енорийска църква "Света Неделя" относно приемане на [религия] от Й. А. е издадено на 02.07.2017 г., тоест, около две седмици преди първоначалния отказ за предоставяне на статут на бежанец и около шест месеца след пристигането му в България. Ето защо по делото липсват категорични данни, че чужденецът действително е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост, а напротив, налице са индикации за изключващите обстоятелства по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Съобразно разпоредбата опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В случая не се доказва безспорно че приетата нова религия е израз на последвали религиозни убеждения. Напротив, с влязъл в сила административен акт е установено, че първопричините за напускане на страната по произход не касаят религиозни убеждения, а търговия с алкохол, в следствие на което лицето е претърпяло физически травми (по негови сведения). Твърдението, че при евентуално връщане в страната по произход чужденецът би подлежал на нечовешко и унизително отношение в следствие на променените религиозни убеждения се оборва от представената по делото официална справка на ДАБ от 05.02.2021 г. за положението на новопокръстените християни в Иран (стр. 15-20 от касационното дело). Видно от справката човек, който се е обърнал към християнството в чужбина и се е завърнал в Иран би бил изложен на риск, досежно религията, само ако се занимава активно с евангелска или прозелитска дейност. Лица, които се завръщат в Иран след като са сменили религията си в чужбина и не се стремят към активна религиозна дейност, а считат религията за личен въпрос, могат да практикуват християнството дискретно. Видно от приложеното кръщелно свидетелство чужденецът не е приел ново [религия] име поради което не може да се счита, че при завръщането си в страната по произход автоматично би бил преследван по изложените причини. При съвкупната преценка на обстоятелствата по делото не се обосновава тезата за наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора с което жалбата срещу административния акт, в отменената част, да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение