Решение № 4284 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10891/2017 г.

Решение № 4284 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10891/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К., чрез пълномощника му адв. Г. Н., против решение № 4387 от 29.06.2017 г., постановено по адм. дело № 10683/2016 г. на Административен съд – С.-град (АССГ), Второ отделение, 23 състав, с което е отменено решение № 375 от 03.10.2016 г., постановено по преписка № 47/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен състав, с което е установено, че Д. К., като управител на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД не е извършил пряка дискриминация по признаците "увреждане" и "възраст"спрямо Р. Н. и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено, извършването на пряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо Р. Н.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се приетото от съда, че e извършена пряка дискриминация по признак "увреждане", като Р. Н. не е назначена на работа, през януари 2015 г. в Лаборатория за измерване на параметрите на работната среда в "БДЖ Пътнически превози" ЕООД. Същата не е доказано да е подала заявление за назначаване на работа, като съдът е оценил превратно събраните гласни доказателства, които са в противоречие с писмените доказателства, събрани в производството. Личното досие на Р. Н. не е достигнало до касатора, като същият не е знаел за заболяването й, съответно не е установено и по-неблагоприятно третиране по защитения признак "увреждане". Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и да бъде оставено в сила решението на КЗД. Претендират се разноските, направени и пред двете съдебни инстанции. Представени са писмени бележки. Ответната Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Ответницата по касация - Р. Н., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Бекирска, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и се отхвърли жалбата против решението на КЗД. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба, допълнително уточнена, от Р. Н. за осъществена спрямо нея от страна на управителя на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД пряка дискриминация по признаците "увреждане" и "възраст". Жалбоподателката е заявила, че е работила на постоянен трудов договор в Лаборатория за измерване факторите на работната среда в Холдинг "БДЖ" ЕАД (Холдинга), която е преминала в структурата на дъщерното дружество "БДЖ Пътнически превози" ЕООД. През месец януари 2015 г. тя и колегите й - общо седем човека, които са работили в Лабораторията, подали заявления до управителя да бъдат назначени на същите длъжности в "БДЖ Пътнически превози" ЕООД. На 19.01.2015 г. колегите й били освободени от Холдинга по взаимно съгласие и назначени в дъщерното дружество. Тя не била назначена, а й било връчено писмо № 08-00-12/16.01.2015 г., с което й е предложено споразумение по реда на чл. 331, ал. 1 от КТ - да бъде прекратено правоотношението й срещу обезщетение от четири брутни заплати. От служителка й било обяснено, че това се налагало, тъй като управителят на дъщерното дружество "не я искал". Жалбоподателката твърди, че това е така, тъй като е лице с увреждане и в предпенсионна възраст. Посоченото счита за пряка дискриминация по признаците "възраст" и "увреждане". Съдът е проследил проведеното административно производство пред КЗД и е приел, че Комисията е спазила предвидените в специалния закон изисквания като е провела процедура по проучване, изискала е становища и доказателства от участниците, както и в изпълнение на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. е предоставила на страните възможност да се запознаят с материалите по преписката. Изготвено е заключение от докладчика, насрочени и проведени са открити заседания, за които страните са редовно призовани. Решаващият съд е посочил, че след оценка на събраните данни, КЗД е приела за установено, че с решение по т. 1. 3 от протокол № 19/19.01.2015 г. от заседание на Съвета на директорите (СД) на Холдинга е взето решение за прекратяване на дейността му по обследване на условията на труд по работните места в дружествата, като е закрита Лаборатория за измерване на параметрите на работната среда, считано от датата на решението. Заличени са щатните бройки в закритото структурно звено. С решение на СД на Холдинга по протокол № 11 от 01.12.2014 г. е утвърдена нова организационна структура на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД, като в дружеството е създадена и Лаборатория за измерване на факторите за работната среда. Жалбоподателката е заемала длъжността "експерт, хигиена на труда" в закритото звено на Холдинга. В новото звено на дъщерното дружество са утвърдени, считано от 15.12.2014 г., седем длъжности, сред които и такава, каквато е заемала жалбоподателката в закритото звено. Всички служители, с изключение на жалбоподателката, са подали на 14.01.2015 г. заявления за назначаване на откритите длъжности, които са идентични със заеманите от тях в закритото звено. Всички, подали заявления са подали и предложения пред Холдинга за прекратяване на трудовите договори по взаимно съгласие. Същите са прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. На жалбоподателката е предложено, с писмо от 19.01.2015 г., прекратяване на трудовия й договор по реда на чл. 331 от КТ, което предложение не е прието и същата продължава да работи в Холдинга и до настоящия момент. КЗД е обсъдила и показанията на разпитаните свидетели и е приела, че от същите не се е установило жалбоподателката да е подала заявление за назначаване в дъщерното дружество, каквито заявления са подадени от останалите шест служители, чрез свид. Капитанска, която ги е занесла лично в отдел "Човешки ресурси" на дъщерното дружество. Посоченото изключва вина на ответната страна, тъй като отговорността и ангажиментът за постъпване на работа е на кандидатстващия за тази работа, като лицето следва да заяви волята си, че желае да заеме определена длъжност, което волеизявление да достигне до бъдещия му работодател. В случая не е установено, че молбата за назначаване, която жалбоподателката твърди, че е подала, да е стигнала до ответника. Посоченото опровергава предполагаемата връзка с възрастта и/или заболяването на жалбоподателката с неназначаването й на работа. От приемо-предавателен протокол от 29.01.2015 г. за предаване на личните трудови досиета се установява, че досието на жалбоподателката не е предадено на ответника, от което да следва, че същият е знаел за нейното увреждане и възраст. КЗД е приела, също така, че жалбоподателката не е ангажирала и никакви доказателства, че ответникът "не я искал", поради "изтекла информация", че е "лице с увреждане". По тези доводи КЗД е приела, че не е извършено неравно третиране по признаци "възраст" и "увреждане". В подкрепа на този извод са и данните, че от новоназначените в дъщерното дружество служители трима са над 50-годишна възраст, а едно от лицата е и с увреждане. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. правомощия, в изискуемата форма и притежава всички реквизити по чл. 66 от ЗЗДискр. При постановяване на решението обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че основното съображение, изложено от КЗД, че не е установено по безспорен начин, дали жалбоподателката е подала или не заявление за назначаване не е обосновано, тъй като в преписката се съдържат достатъчно данни, от които да се направи обратния извод. На първо място, в двете становища, подадени от Холдинга и дъщерното дружество, не е оспорено подаването на заявление от жалбоподателката. Освен това, в обясненията си пред КЗД, свид. Капитанска и свид. Христова са установили, че всички служители са подали заявления за назначаване в "БДЖ Пътнически превози" ЕООД, като Капитанска ги е занесла на определената служителка - Мирчева. Свидетелите са установили, че и жалбоподателката е подала заявление, което е било сред останалите заявления. Съдът е приел, че заявленията за назначаване не са входирани, съгласно изискванията на "Правила за вътрешния документооборот на БДЖ", като върху тях липсват деловодни реквизити, което води до извод, че или назначенията са извършени "на сляпо" или умишлено са предприети действия по удовлетворяване на подадените на 14.01.2015 г. молби, без същите да са регистрирани, което преценено заедно със свидетелските показния говори за намерение за създаване на предпоставка за шиканиране на желанието на жалбоподателката да заеме длъжност в лабораторията към новия работодател. Първоинстанционният съд също така е счел, че от свидетелските показания е установено, че досиетата на служителите, в това число и това на жалбоподателката са станали известни на бъдещия работодател, което КЗД не е отчела, както не е отчела и обстоятелството, че само на жалбоподателката е предложено прекратяване на правоотношението по чл. 331 от КТ. С оглед така установеното, съдът е приел, че е налице неравенство в третирането, което не се дължи на обективно обоснована или разумна причина. Налице е дискриминационно поведение, като не е оборена презумпцията по чл. 9 от ЗЗДискр., че жалбоподателката не е в сходно положение със сравняваните лица - останалите служители, назначени на 16.01.2017 г., или че различното третиране не е извършено по признака, предмет на защитата - в случая "увреждане", а на основание други обективни различия. Налице е пряка дискриминация по признак "увреждане", което налага отмяна на решението на КЗД и постановяване на ново, с което да се приеме за установено, че Д. К., като управител на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД е извършил пряка дискриминация по посочения признак спрямо Р. Н. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В случая, не могат да бъдат споделени изводите на АССГ, че е установено различно третиране на Р. Н. Необоснован е изводът на съда, че в отговора на "Холдинг БДЖ" ЕАД до КЗД с № 09-00-16 от 09.05.2015 г. и становище на ответника "БДЖ Пътнически превози " ЕООД с рег. № 34-00-58 от 11.03.2015 г., (с посочени входящи номера и на КЗД) се съдържа признание, че е подадено заявление за назначаване от жалбоподателката, тъй като това нейно твърдение не е оспорено. Подобен извод не се подкрепя от данните по делото. В становището на "Холдинг БДЖ" ЕАД, в. т. 5 и 6, посочени от съда, е казано, че Съветът на директорите, на свое заседание, проведено на 19.01.2015 г., с т. 1. 3 от протокол № 19 е взел решение за прекратяване на дейността по обследване на условията на труд по работните места в дружествата от Холдинга, като в тази връзка е закрит орган на контрол от вид С - Лаборатория за измерване на параметрите на работната среда, считано от датата на вземане на решението. Същото по необходимост включва и заличаване на всички щатни бройки, които са налични в закритото структурно звено. Съгласно т. 1. 4 от същия протокол изпълнението на решението по т. 1. 3 е възложено на изпълнителния директор. В тази връзка на Р. Н. е предложено прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331 от КТ. В т. 6 е посочено, че на останалите служители не е предлагано прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 от КТ, като всеки един от тези служители е отправил предложение пред работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което е прието и трудовото им правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. От текста на становището се установява, че в противовес на приетото от съда, никъде не става дума за развитието на отношенията с работодателя "БДЖ Пътнически превози" ЕООД, а още по-малко се коментира спорния момент дали жалбоподателката е подала заявление за назначаване, поради което изводът на съда е необоснован. Всички описани действия касаят Холдинга като работодател, против който субект или изпълнителния му директор липсват оплаквания за дискриминационно поведение в жалбата. По аналогичен начин видно от становището на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД в същото липсва признание за подаване на заявление за назначение от жалбоподателката. Освен това, приетото от АССГ не държи сметка за хронологията на развилите се отношения. Преструктурирането на процесното звено е станало далеч по-рано във времето - преди месец януари 2015 г., през който се твърди, че са осъществени дискриминационните действия. Новата организационно - управленска структура на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД е утвърдена с решение на Съвета на директорите на Холдинга, взети с протокол № 11 от 01.12.2014 г., като в дъщерното дружество е създадено звено - Лаборатория за измерване на факторите за работната среда. Изпълнението на това решение е възложено на управителя на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД, като същият в качеството си на работодател е утвърдил ново длъжностно разписание на длъжностите в Централното управление на дъщерното дружество, в чиито състав е новосформираната Лаборатория, като същото е влязло в сила на 15.12.2014 г. В длъжностното разписание фигурират седем броя длъжности, идентични на тези, съществуващи в същата Лаборатория в Холдинга, която към този момент все още не е закрита като структура. Създадена е и длъжност, идентична на тази, заемана от жалбоподателката - "експерт хигиена на труда". Тъй като не са налице основания за приложението на нормата на чл. 123 от КТ за преназначаване на служителите, заемали длъжностите в Холдинга в идентичното звено на дъщерното дружество, което е самостоятелен правен субект, от показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установява, че същите са посъветвани да подадат молби за назначаване при новия работодател, както и след това такива за прекратяване на трудовите правоотношение с Холдинга по взаимно съгласие. Всички разпитани свидетели установят, че първо са назначени в дъщерното дружество, а след това са прекратени трудовите им договори с Холдинга по взаимно съгласие. Посоченото е в унисон с установеното от представените заявления за назначаване, които са резолирани с "да", всички от дата 14.01.2015 г., както и от представените в преписката пред КЗД справки, бизнес план и договори. Видно от сключените трудови договори с шестимата служители, които са подали заявления за назначаване при новия работодател, всички са сключени на датата 16.01.2015 г. Едва на 19.01.2015 г. с протоколно решение на СД на Холдинга звеното в Холдинга е закрито. Именно на датата 19.01.2015 г. на жалбоподателката е предложено прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 от КТ, тъй като същата не е подала заявление за назначаване в новооткритото звено на дъщерното дружество, както и заявление за прекратяване на правоотношението с Холдинга по взаимно съгласие. Посоченото се установява от показанията на свидетелката К. Домузова, която е служител в отдел "Управление на човешките ресурси" в Холдинга и заявява, че в отдела са постъпили заявленията на служителите, които са заявили желание за прекратяване на правоотношенията по взаимно съгласие, но такова не е постъпило от жалбоподателката. Именно поради тази причина на нея й е предложено прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331 от КТ. След отказ за прекратяване на това основание, жалбоподателката е продължила да работи в Холдинга. Свидетелските показания са допустими, тъй като липсват обстоятелства и документи от категорията на визираните в чл. 164, ал. 1 от ГПК за установяване/опровергаване на които свидетелските показания са недопустими. Посочените данни категорично опровергават приетото от съда, че от управителя на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД, са създадени условия за "шиканиране на желанието на жалбоподателката да заеме длъжност в лабораторията към новия работодател". Напротив, открита е длъжност, която да бъде заета от жалбоподателката, като на всички служители е дадена възможност да подадат заявления за назначаване в новото звено. Установено е, че при назначаването са допуснати нарушения на процедурата - заявленията на служителите за назначаване не са заведени в деловодната система на дъщерното дружество, а са предадени "на ръка" в отдел "Човешки ресурси", от служителите не са изискани други документи, във връзка с назначаването, но всички тези нарушения не са се отразили на правата на служителите, тъй като всички са назначени в новосформираното звено. Между посочените обстоятелства и неназначаването на жалбоподателката в "БДЖ Пътнически превози" ЕООД няма пряка връзка и същите са ирелевантни по отношение твърденията за дискриминационно поведение. Неспазването на реда, разписан във Правилата за вътрешния документооборот в БДЖ е коментирано от съда, но същото е без връзка с изследвания спорен предмет. Основния относим факт е дали жалбоподателката е подала заявление за назначаване, но не е била назначена поради дискриминационно поведение на основата на защитените признаци, или причината да не бъде назначена е обстоятелството, че не е подала заявление. По отношение това спорно обстоятелство, съдът е изградил необосновани изводи, приемайки, че са налице данни за подаване за заявление за назначаване от Р. Н. Свидетелските показания са обсъдени едностранно и изводите на съда противоречат на гласните доказателства и останалите доказателства, събрани в административното производство и гласните доказателства, събрани в рамките на съдебното дирене. В производството пред КЗД нито един от свидетелите не е установил категорично, че знае или е видял Р. Дунгарова да изготвя заявление, както и да го предава на Н. Капитанска, която като ръководител на Лабораторията е била натоварена да събере заявленията на всички и да ги предаде в отдел "Човешки ресурси", или да го подаде лично самостоятелно. Самата Капитанска, като свидетел заявява, че служителите са попълвали заявления, за което ги е уведомил главния ревизор по безопасни условия на труд - С. В., който е следвало да ги занесе, но поради възникнал ангажимент е натоварил Капитанска с тази задача - да ги предаде на служителката Ц. М.. Същата ги е предала "на ръка", но не е извършила проверка дали в папката със заявленията се е намирало заявление на Р. Н.. Същата установява, че служителите са били в различни стаи при попълване на заявленията, тя не е участвала в събирането им, като ги е взела вече събрани. Свидетелката установява и друг един важен факт, че е била уведомена, че всички служители ще бъдат назначени в новото звено, като на въпрос на адв. Чобанова - пълномощник на жалбоподателката дали е имало индикация, че ще има някой, който няма да бъде прехвърлен, категорично е отрекла това и е заявила, че е била с впечатление, че всички ще бъдат прехвърлени. От показанията й съдът е цитирал само заявеното "всички подадоха (заявления)", но не е обсъдил в цялост показанията, от който става ясно, че свидетелката не знае дали жалбоподателката е изготвила заявление и дали е предала такова заедно с всички останали служители. Също така неконкретни са и показанията на свидетеля Владимиров, разпитан в съдебното производство, който установява общо, че всички служители са попълвали заявления, в различни стаи, но също не установява конкретно изготвянето на заявление от жалбоподателката. Напротив заявява, че не знае дали заявленията са писани едновременно и дали са подадени в един и същи ден, като изрично заявява, че не е участвал в самия процес. О. показанията на свидетеля В. Ц. също не се установява подаване на заявление от Р. Н., като освен това свидетелят заявява, че не е имало забрана определени хора да не пускат молби за назначаване. Съдът се е позовал и на показанията на свид. Р. Х., за да приеме, че жалбоподателката е попълнила и подала заявление, но отново е обсъдил само част от показанията. Свидетелката Христова е отговорила на въпрос дали всички са подали заявления с "да", но на уточняващия въпрос дали и Николова е подала заявление е заявила, че всички са били в стаята, но може да отговаря само за себе си. На въпроса дали е видяла Николова да пише е отговорила "не", след което е заявила "съжалявам, не съм следила кой колега какво пише". При обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не може да се изгради извод, че е установено Р. Н. е подала заявление за назначаване, съответно не може да се сподели приетото от съда, че с неназначаването й е осъществено различно третиране, което не се дължи на обективно или разумно обяснение, а на защитения признак "увреждане". Съдът необосновано е приел, че от управителя на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД не е оборена презумпцията по чл. 9 от ЗЗДискр. В тази връзка следва да се посочи и следното. Съдът е приел, че управителят на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД е узнал за увреждането на жалбоподателката от трудовите досиета на служителите, които са предадени на съответния отдел на дружеството от отдел "Човешки ресурси" на Холдинга. На първо място, както се посочи и по-горе не е установено кандидатстването за разкритата длъжност от страна на жалбоподателката, за да се налага управителят, за когото се твърди, че е извършил дискриминационните действия, да се запознава с досието на Р. Н., по повод назначаването й на работа. Липсва подобно произнасяне, поради липса на сезиране с молба (заявление) за назначаване, съответно липсват каквито и да са данни, че служителката не е назначена поради увреждането си. Превратно съдът е коментирал и обстоятелството, че за бъдат издадени заповедите за назначение на назначените служители, очевидно органът по назначението се е запознал с досиетата им, в които има данни за образование, стаж и т. н., т. е. същият е узнал и увреждането на жалбоподателката. При липсата на данни за докладване на заявление за назначение, необосновано и неподкрепено с никакви доказателства е предположението, направено от съда, че работодателят се е запознал с досието на служителката и не е сключил договор поради увреждането на същата. За да подкрепи разсъжденията си, съдът е отхвърлил и представения приемо-предавателен протокол от 29.01.2015 г., който установява, че трудовите досиета на описаните в протокола служители са предадени на дъщерното дружество на посочената дата на съставяне, т. е. след сключването на договорите за назначаване. От обстоятелството, че върху протокола липсват деловодни отразявания съдът е приел, че същият е създаден не на посочената в него дата, а по-късно, с цел обслужване на защитната теза в производството пред КЗД. Представеният протокол не е оспорен в производството пред КЗД, както и пред съда, поради което като официален удостоверителен документ се ползва с формална доказателствена сила. На следващо място, видно от протокола досието на Николова не е сред описаните и такова не е предадено, (впрочем и до настоящия момент), поради което не може да се приеме, че работодателят се е запознал с него. По тези съображения следва да се приеме, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че разликата в третирането на Р. Н. се дължи на дискриминационни действия на работодателя, поради признака "увреждане", а оттам неправилно е приложен и материалния закон като е прието наличието на пряка дискриминация по този защитен признак. Промените в трудовото правоотношение, осъществени като процес и касаещи действие на двама отделни работодатели не са във връзка с увреждането. Дори и да се приеме, че Николова е успяла да създаде предположение за неравно третиране, то по делото категорично е оборена презумпцията по чл. 9 от ЗЗДискр. като е установено, че разликата в третирането (неназначаване на работа) в сравнение със сравняваните лица в сходно положение - назначените служители, не се дължи на защитения признак "увреждане", а на обективно различие - липсата на доказано сезиране на органа по назначение с подадена молба за постъпване на работа. Каква е причината за неподаване на молбата - дали изобщо не е подадена, или е изгубена, или друго е ирелевантно за спора. Съдът неправилно е приложил ЗЗДискр, като е отменил решението на КЗД, с което правилно е приета липса на осъществена пряка дискриминация по отношение Р. Н. от управителя на "БДЖ Пътнически превози" ЕООД. Решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено и настоящата инстанция при установеност на фактите се произнесе по същество като отхвърли жалбата против решението на КЗД. С оглед изхода на делото е доказана по основание претенцията на касатора за присъждане за разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат общо на 815 лева, от който 15 лв. д. т. за касационното производство, 300 лева адвокатски хонорар за първата инстанция и 500 лева за касационното производство, установени от представените договори за правна помощ, действително внесени суми за един адвокат, като се осъди ответницата по касация да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,