Решение № 7654 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2012 г.

Решение № 7654 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12691/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив срещу решение № 1997/27.08.2012 г., постановено по адм. дело № 3270/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 13103377/25.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 1121/18.11.2011 г. на директора на същата дирекция в частта за допълнително начислен на "Ес Комерс 2008" ЕООД - гр. Пловдив ДДС за месец юни 2010 г. в размер на 11 866,29 лв. по фактури № 56/1.06.2010 г. и № 57/11.06.2010 г. с получател "Papadopolos Charalampos Prusis 2" - Гърция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правил и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според каса тора съдът е издирил правилно относимите разпоредби, но при тълкувателната си дейност е направил необосновани изводи, несъответстващи на събраните доказателства и е нарушил материалния закон, изпълвайки с неправилно съдържание приложената от него правна норма. Твърди, че още по време на ревизията е установено, че не е осъществен ВОД към гръцкия получател. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Ес Комерс 2008" ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Ес Комерс 2008" ЕООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Атанас Симеонов я оспорва по подробни съображения, развити в представената по делото писмена защита с искане и за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено извършване на вътреобщностна доставка към гръцкия получател. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че е извършена вътреобщностна доставка (ВОД) от "Ес Комерс 2008" ЕООД на "Papadopolos Charalampos Prusis 2" - Гърция на шоколадови изделия и затова е налице такава доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Според съда за доказване на ВОД според чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС (редакция в сила от 1.01.2010 г.) доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени на територията на другата държава - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочат дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид и марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. За представения по делото SCAC-2004а от Гърция, съдът е приел, че становището на гръцката администрация не нито толкова ясно, нито пък толкова категорично, както считат ревизиращите органи. Според съда очевидно осъществената проверка от страна на гръцката администрация е непълна, като не е осъществен контакт с управляващото и представляващо гръцкото дружество лице. Съдът е направил извод, че изводите и на гръцката и на българската данъчни администрации са изградени на база предположения, изградени на база откъслечни данни от една неприключила изцяло проверка. Според съда гръцкото дружество е заплатило дължимата по сделките цена, което е установено от гръцката администрация съобразно представените при проверката банкови извлечения. Относно транспортирането на стоките съдът е обсъдил представените международни товарителници, които съдържат необходимите данни по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). За получателя на доставките, съдът е обосновал извод въз основа на доказателствата и информацията, получена от Гърция, че е регистрирал процесните доставки като вътреобщностни придобивания (ВОП) във VIES декларациите за процесния отчетен период, както и във воденото от него счетоводство. В тази връзка съдът се е позовал на решението по дело С-409/04 г. на СЕС в Люксембург (Teleos), посочвайки че няма причина разясненията и резултатът, постановен с въпросното решение да не бъдат съобразени и по отношение на текущия казус, независимо че са направени по отношение на Шеста Директива на Съвета 77/388/ЕИО, като е посочена приложимата разпоредба от Директива 2006/112/ЕО - чл. 138, § 1. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че и доставчикът и получателят по процесните доставки са регистрирани за целите на ДДС лица, а спорът е за транспортирането на стоките - шоколадови изделия и кафе. Видно от отговора на гръцките данъчни власти по повод изпратения им SCAC-2004а, гръцкият получател на процесните стоки е декларирал ВОП от българския търговец, включително и по двете процесни фактури от месец юни 2010 г. Посочено е също така, че транспортът на стоките е осъществен с транспортно средство с рег. № KZE 6308, но то представлява лек автомобил, с който не може да бъде превозено фактурираното количество стоки. По фактура № 56/1.06.2010 г. общото бруто тегло е 3003,4 кг., а по фактура № 57/11.06.2010 г. - 2945,8 кг. или общо 5949,2 кг. Относно представените CMR - товарителници, тази която касае фактура 56/1.06.2010 г. не носи печат и подпис на получателя в клетка 24, но пък е попълнена клетка 23, като за превозвач е посочен получателя на стоките. Следователно, от формална страна видно от представените частни документи - CMR - товарителници транспортът е осъществен. По повод възможността стоките да се превозят с лек автомобил, както е посочено в отговора по SCAC-2004а и видно от фактурираните количества, отговорът на гръцката митническа администрация наистина е непълен и те са уведомили, че впоследствие ще изпратят окончателен отговор, което не е сторено. При установено деклариране на стоките от получателя, който е декларирал за тях ВОП, начислил е ДДС в счетоводните си регистри и е заплатил сумите по фактурите, не може само въз основа на съмнение относно товароносимостта на автомобила, който е превозил стоките да се приеме, че ВОД не е осъществен. Относно твърдението в касационната жалба за липса на писмено потвърждение от получателя на доставките, то не почива на законовите изисквания, които посочват две алтернативни предпоставки за доказване на ВОД по чл. 45 ППЗДДС - транспортни документи или писмено потвърждение от получателя. При наличие на транспортни документи за превозване на стоките, не е необходимо и представяне на писмено потвърждение. Относно реквизитите на CMR - товарителници, наистина в една от тях не е попълнена клетка 24, но както се отбеляза по-горе попълнена е предходната клетка 23 за превозвач, който е и получател по ВОД, поради което правилно съдът е приел, че те отговарят на изискванията на цитираната Конвенция. Установеното при проверката от гръцките данъчни власти, че в склада на получателя няма такива стоки, също е неоснователно, като се има предвид техния вид и трайност - хранителни стоки, не може да се изисква след достатъчно дълъг период след доставката, при проверката по повод ревизията на доставчика на стоките стоките да са при получателя, тъй като е възможно той да се е разпоредил с тях. Недовършването на проверката по SCAC-2004а, правилно е обусловило и първоинстанционния съд да приеме, че не е доказано, че ВОД не е извършена, а тъкмо обратното, от представените пред ревизията доказателства от доставчика на стоките е установено извършването по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС на ВОД, който е освободена доставка от облагане с ДДС. Установеното пак от проверката на гръцките данъчни органи, че получателят по доставките от 20.10.2010 г. не осъществява търговска дейност е ирелевантно към ревизирания период и процесните доставки. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от каса тора нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 700 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,