Решение № 14650 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2018 г.

Решение № 14650 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Образувано по касационна жалба на Главния архитект на Община Марица, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 655 от 22.03.2018 г., по адм. д. № 2756/2017 г. на Административен съд – гр. Пловдив, 18 състав, с което по жалба на Р. Лазаров от [населено място], общ. [община], обл. [област] е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮЦР – 49 от 29.08.2017 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР, с която е оставена в сила Заповед № 30 от 23.05.2017 г. на Главния архитект на Община Марица за отказ за одобряване на инвестиционен проект за обект "Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар" в ПИ идентификатор № 78080.144.365 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на м. "Долни ливади", землище на [населено място], общ. [община] съответстващ на ПИ със стар идентификатори № 78080.144.165 с възложител Р. Лазаров, както и е отменена Заповед № 30 от 23.05.2017 г. на Главния архитект на Община Марица за отказ за одобряване на инвестиционния проект и преписката е изпратена на Главния архитект на Община Марица за произнасяне по искането за одобряване на инвестиционния проект при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, както и с което РДНСК – ЮЦР е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че отмененият отказ на Главния архитект на Община Марица и потвърждаващата го заповед на РДНСК – ЮЦР са законосъобразни, тъй като с процедирания инвестиционен проект се надвишават допустимите по Наредба № 19 от 25.10.2012 г. плътност на застрояване на имота и Кинт. Посочва, че в земеделски земи е допустимо застрояване на не повече от 10% на имота и поради това плътността на застрояване и Кинт следва да се изчислят не съобразно цялата обща площ на имота, а съобразно допустимата за застрояване площ, която е 10% от площта на имота, а в конкретния случай при имот от 3000 кв. м. допустимата за застрояване площ от него е 300 кв. м. и въз основа на тази допустима площ следва да се изчисли плътността и Кинт на застрояване. Посочва, че при така направено изчисление съобразно представения за одобрение проект плътността на застрояване се получава от 66%, а Кинт – 0, 66 при максимално допустими по Наредба № 19 от 2012 г. 20% плътност на застрояване и Кинт – 0, 4. Иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата. Претендира разноски. Ответникът Р. Лазаров, чрез процесуалния си представител с писмено становище, твърди правилност на атакуваното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Началникът на РДНСК – ЮЦР не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при приложението на чл. 61, ал. 2 от ГПК (отм., но действал към момента на подаване на жалбата), от страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената пред него заповед на началника на РДНСК – ЮЦР е издадена от компетентен орган, мотивирана е и съдържа предвидените в закона реквизити. Приел е, че спорният по делото въпрос е по приложението на материалния закон, като е достигнал до извода, че оспорената заповед и потвърдения с нея отказ за одобряване на инвестиционни проекти е издадена в противоречие със закона. Приел е, че от събраните доказателства, включително СТЕ, се установява, че процесното инвестиционно проектиране отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 19/2012 г. и чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, определено с виза за проектиране, както и че проектираната сграда съответства на ползването на земеделската земя, както изисква чл. 22 от Наредба № 19/2012 г. Приел е, че е налице и положително становище на Областна дирекция "Земеделие" – Пловдив, с което е установено, че исканият за изграждане обект попада в разрешението обекти по приложението по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19. Установил е, че при имот от 3000 кв. м. допустимата за застрояване площ съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 19 – до 10% от площта на имота - е 300 кв. м. и предвиденото с инвестиционния проект застрояване от 203, 10 кв. м. е около 6 % от общата площ на имота и попада в допустимите граници от 10%. Приел е и че с инвестиционния проект са спазени и изискванията максимално допустими плътност на застрояване и Кинт, като е изчислил същите като коефициент от проектираната застроена площ към общата площ на имота от 3000 кв. м. и е установил, че по проекта е предвидена плътност на застрояване от 6, 75%, под максимално допустимата от 20% и Кинт от 0, 07, под максимално допустимите 0, 4. Приел е, че по делото са представени доказателства за правоспособност на проектантите, изготвили проекта. Поради това е отменил заповедта на РДНСК – ЮЦР и потвърдения с нея отказ на Главния архитект на Община Марица и е върнал преписката на последния за произнасяне съобразно тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Решението е правилно. Спорният по делото въпрос е правилно ли е постановен отказ за одобрение на инвестиционните проекти за "Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар" в ПИ идентификатор № 78080.144.365 по КККР на м. "Долни ливади", землище на [населено място], поради това, че с проекта е допуснато надвишаване на нормативите за плътност на застрояване и Кинт на имота – земеделска земя без промяна на предназначението й, а именно налице ли е нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 19/2012 г. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № 19 "Площта за застрояване по чл. 5, т. 1 може да достига до 10 на сто от общата площ на имота/имотите, собственост на физическото или юридическото лице в границите на едно землище". Спорният имот е 3000 кв. м., като съобразно посоченото правило площта за застрояване в него може да достигне до 300 кв. м., представляващи 10% от имота. Ал. 2 на чл. 7 от Наредба № 19/2012 г. определя, че "При застрояване на поземления имот по ал. 1 се спазват следните норми: 1. плътност на застрояване - до 20 %; 2. интензивност на застрояване - до 0. 4". Спорният по делото въпрос е дали с предвиденото застрояване от 203, 10 кв. м. са спазени нормативите за плътност на застрояване и Кинт съобразно ограничението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 19/2012 г., като спорът е относно начина на изчисляване на посочените показатели, а именно дали това става въз основа на допустимата площ за застрояване съгласно чл. 7, ал. 1, а именно 300 кв. м. или съобразно цялата площ на имота – 3000 кв. м. Правилата за определяне на плътността на застрояване и Кинт са дадени в чл. 9 и чл. 10 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според чл. 9, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. "Показател за плътност (процент) на застрояване в урегулиран поземлен имот (П застр.) е отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на имота, изразено в процент". Видно от цитираното Пзастр. се определя спрямо площта на имота, а именно цялата площ на имота, а не съобразно площта за застрояване, като не е налице тъждество между понятията площ на застрояване по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 19/2012 г. и плътност на застрояване по Наредба № 7/2003 г., каквото тъждество навежда касатора в касационната жалба. Съответно съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. "Показател за интензивност на застрояване (Кинт.) на урегулиран поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ (сбор от застроената площ на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена) спрямо площта на имота, изразено в абсолютно число". Отново изчислението следва да се направи съобразно цялата площ на имота – 3000 кв. м., а не спрямо площта допустима за застрояване на земеделска земя. Поради и това правилно АС – гр. Пловдив е приел и е направил изчисление, че при изготвяне на спорния инвестиционен проект са спазени нормите за Пзастр. и Кинт на имота и не е налице основанието за отказ. Правилно е приложен закона в оспореното решение, а отказът за одобрение на инвестиционния проект е постановен в противоречие с правилата за определяне на Пзастр и Кинт. Настоящият състав споделя мотивите изложени от АС – гр. Пловдив и относно другите приети нарушения, заради което е отказано одобряването на инвестиционния проект. Правилно съдът е приел, че за органът е съществувало задължение да направи справка относно правоспособността на лицата, изготвили проекта или поне да укаже представянето на такива доказателства. Освен това от доказателствата по делото се установява, че спорният проект е изготвен въз основа на одобрената кадастрална карта, т. е. налице е годна кадастрална основан. Предвид изложеното след като не се установяват посочените в оспорения отказ на главния архитект на Община Марица основания за отказ, правилно АС – гр. Пловдив е отменил Заповедта на РДНСК – ЮЦР, с която е потвърден отказът за одобряване на инвестиционните проекти, както и самият отказ. Правилно и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на мотивите на решението. По изложените съображения решението на АС – гр. Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на касационната жалба обосновава липсата на предпоставки за уважаване на искането на касатора за присъждане на разноски. Искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация Р. Лазаров е основателно и доказано, поради и което следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение