Решение № 364 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 5/2012 г.

Решение № 364 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 5/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 319 от 26.04.2012 г. по касационна жалба на Иванка Д. У. е допуснато касационно обжалване на решение 06.10.2011 г. по гр. д. № 571/2011 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 1.06.2011 г. по гр. д. № 137/2008 г. на РС - Каварна. С последното е отхвърлен иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторката против Н. Д. Р., починала в хода на производството на 25.12.2009 г., заместена от наследниците си К. Й. Р., Д. К. Й., Н. Й. К., Н. Й. К., Р. К. Н., Д. С. Г. и С. С. Г. да се признае за установен, че правото на възстановяване на собствеността върху 10 дка от земите, предмет на решение № 0890/13.12.1993 г. по преписка № 1440/1991 г. са на наследници на М. Ж., а 40 дка от земите по същото решение са принадлежи на наследници на Д. Д. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - Закон за уреждане собствеността върху недвижими имоти в Ю. Д. /ДВ, бр. 157/20.07.1942 г./. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Добрич, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Ищцата И. Д. У. е дъщеря и наследник на Д. И. Ж., починал на 7.10.1972 г. и М. М. Ж., починала на 22.10.1982 г. Съпругът от предходен брак има две дъщери Н. и К., чийто наследници са ответниците, а съпругата има син от предходен брак Д. Д. Д., починал като малолетен на 10.10.1946 г. По заявление № 1446/11.11.1996 г. на Н. Д. Р. са заявени земи, останали в наследство от баща й Д. Ж. в общ размер 70 дка /68 дка ниви и 2 дка лозе/. Правото на собственост на наследодателя е установено с декларация за притежавани земеделски имоти от 1949 г. и служебна бележка за внесени земеделски земи в общ размер 70 дка в ТКЗС от Д. Ж. На основание решение № 0890/13.12.1993 г. по преписка № 1440/1991 г. е издаден констативен нот. акт № 179/1996 г. за възстановените имоти: нива от 68,004 дка в м. "Криви боища", имот 011019 и лозе от 1,972 дка в м. "Селските лозя", имот 034081 и двата в землището на [населено място]. С договор за доброволна делба, нот. заверен на 24.02.1998 г. между всички наследници на двамата съпрузи е извършена доброволна делба. Ищцата е получила нива от 24,004 дка и на лозето от 1,972 дка, а сестрите Н. и К. са получили ниви от по 22 дка Ищцата и К. П. са се разпоредили с получените от тях имоти с и н. а. № 175 и 177/2005 г. и н. а. № 150/20.05.2003 г. в полза на трети лица, а с н. а. № 78/10.07.2003 г. ищцата отново е придобила нивата от 24,004 дка. Иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се основава на представен опис от смесената българо-румънска комисия от 19.11.1940 г., в който са описани имотите на Д. Ж. в [населено място] окръг К., записан в списъка под № 71 Посочено е, че притежава 67,500 дка наследство зестра в [населено място] - 1 хектар градина по наследство в [населено място] и къща в [населено място]. Той е съставен въз основа на декларация от 3.11.1940 г., дадена от Д. Ж. за оставените в С. Д. имоти, в която е записал, че от общо описаните на негово име земи 10 дка са на съпругата му М. и 40 дка на сина й от първия брак Д. Д. С протокол от 30.08.11941 г. на комисията за окончателното настаняване на преселниците от С. Д., Д. Ж. е оземлен с нива от 90 дка, като 2,5 дка са му дадени в повече. Към 1949 г. е декларирал в емлячния регистър на свое име 70 дка /68 дка ниви и 2 дка лозе/ толкова е внесъл в ТКЗС и въз основа на тези записвания е издадено решението за възстановяване на собствеността. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението за недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че иска е допустим, тъй като имотите са заявени за възстановяване макар и от друг наследодател и са обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост, каквато е целта на административното производство. Целта на производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е да установи принадлежността на правото на собственост към минал момент. По същество, съдът е приел, че декларацията по чл. 7 от Закон за уреждане собствеността върху недвижими имоти в Ю. Д. /ДВ, бр. 157/20.07.1942 г. не е самостоятелно придобивно основание, а такова е протокола от 30.08.1941 г., с който Д. Ж. е оземлен, съгласно чл. 1 от този закон. Касационно обжалване е допуснато за служебна проверка допустимостта на обжалваното решение. По въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се наложи съдебната практика, според която този иск е недопустим, когато претендираната земеделска земя не е била заявена на името на лицето, на което се твърди, че е принадлежала към момента на колективизацията, тъй като е приключила административната процедура за възстановяване на собствеността, а поради изтичане на срока по § 22 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/9.02.2007 г./ на 13.05.2007 г., иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не може да се предяви. Така дори да се постанови решение по чл. 14, ал. 4, с което да се уважи този иск, не е възможно да се измени решението по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ на основание чл. 14, ал. 7, а по същата преписка, а ново не може да се постанови, защото не е образувана административна преписка за възстановяване на земите на името на лицето, на което е установено, че са принадлежали. /Р № 376/19.10.2010 г. по гр. д. № 641/2010 г. II гр. о., Р № 642/10 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 885/2009 г. на I гр. о. Р № 34 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 1112/2010 г. на II гр. о. и Р № 35 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 1052/2010 г. II гр. о. Поради това, че ищцата не е заявила за възстановяване претендираните 10 дка от майка си М. М. Ж., починала на 22.10.1982 г. и 40 дка останали в наследство от брат й Д. Д. Д., починал на 10.10.1946 г. в срока по чл. 11, ал. 1, не е провела производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и такова вече не може да бъде инициирано поради изтичане на срока за това, за нея липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото няма първоначална преписка, по която да се измени решението относно лицата, в чиято полза се възстановява правото на собственост. Поради недопустимост на предявения иск са недопустими въззивното и първоинстанционното решения и следва да се обезсилят, а производството по предявения иск да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение