Решение № 14895 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2019 г.

Решение № 14895 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на В. Аргиров, Н. Аргирова и С. Аргиров, чрез проц. им представител адв. Б. Михайлов и на главния архитект на Столична община, чрез проц. представител юрисконсулт Е. Димитрова, против решение № 6412 от 5 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 3476/2016 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против заповед № РД-50-09-541 от 3 ноември 1987 г. на Столичен народен съвет с искане за прогласяване на нейната нищожност. Съдът е намерил, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган и прогласил нищожността й. Решението е валидно и допустимо, но правилно. За да постанови акта си решаващият съд, не е изследвал релевантните за съда факти и обстоятелства, не е указал и събрал необходимите доказателства, като по този начин е достигнал до неверни правни изводи. Прогласена е нищожността на заповед № РД-50-09-541/13.11.1987 г. на главния архитект на гр. София в частта, в която е одобрен регулационния план за с. Владая, р-н Витоша, гр. София, по отношение на имот кад. ид. № 11394.1795.940 по КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-1/03.01.2011 г., с номер по предходен план 940, кв. 57, парцел III (УПИ III-940) кв. 57 по плана на с. Владая. Съдът е приел, че не са представени доказателства за делегиране на правомощия на главния архитект на гр. София, поради което към момента на издаване на оспорената заповед същият не е разполагал с материалната компетентност да издаде заповед с такова съдържание. Липсата на компетентност винаги води до нищожност на съответния административен акт. Решаващият съд е следвало да упражни правомощията си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. Липсват указания на страната, че за релевантния факт – оправомощаването на органа, не представя доказателство. Ако това беше сторено и съдът беше изпълнил задължението си и беше указал на страната, че за този релевантен факт не сочи доказателство, то страната е могла да представи още в първоинстанционното производство приетите в съдебното заседание на касационната инстанция писмени доказателства за делегиране на правомощия. Доводите на главния архитект на гр. София за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Съобразно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Следователно Н. Николова е имала правен интерес да иска обявяване нищожността на процесната заповед. По изложените съображения, като постановеното при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението на АССГ е неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе след събиране на допустимите доказателства във връзка с направеното искане. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав