Решение № 16019 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2013 г.

Решение № 16019 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Димитър Цветанов Тинчев от гр. София, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 4 на влязлото в сила решение № 9827 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 11534/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 4280 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 2404/2012 г. на Административен съд София - град. Ответникът Директорът на Агенция "Митници", гр. София, е оспорил искането за отмяна в писмено възражение. За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. С решение № 9827 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 11534/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 4280 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 2402/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Димитър Цветанов Тинчев срещу заповед № 839/8.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител на длъжността старши инспектор с ранг II младши, сектор "Митническо разузнаване и оперативен контрол", отдел "Митническо разузнаване и разследване" в Митница Столична. Съдът е приел за доказано основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител - съкращаване на длъжността съгласно заповед № ЗАМ-70/6.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и утвърденото ново длъжностно разписание на Митница Столична, в сила от 10.02.2012 г. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност за водене на делото. В искането за отмяна не са посочени нови обстоятелства или доказателства в хипотезите по чл. 239, т. 1 от АПК. Доводът на искателя, че влязлото в сила касационно решение е мотивирано на базата на доказателства, които не са му били известни, се свежда до допусната техническа грешка в мотивите на касационното решение при изписване наименованието на компетентния орган, който утвърждава длъжностното разписание на Агенция "Митници". Съдът е посочил, че "дейността се ръководи от съответния орган", но за ръководен орган, който утвърждава щатното разписание, погрешно е посочил кмета на общината вместо директора на Агенция "Митници". Допуснатата очевидна грешка в мотивите на влязлото в сила решение не представлява ново обстоятелство и не обосновава основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК допуска отмяна на влезлите в сила съдебни актове, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между страните, основанията и исканията. С влязлото в сила решение № 4997 от 9.04.2013 г. по адм. дело № 1038/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за законосъобразност на друг административен акта с различен адресат. Различната преценка, направена в мотивите на двете влезли в сила решения, на общи и за двете дела обстоятелства, не е основание за отмяна на по-късно постановеното съдебно решение. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на административния орган, направено в съдебно заседание на 14.11.2013 г., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,