Решение № 6769 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2019 г.

Решение № 6769 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11411/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на регионален инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" /ГД "ИОКН"/ на Министерство на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Страхилова, против решение № 299 от 16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 131/2019 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено негово разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против наложената принудителна административна мярка. Ответникът, Община Свищов, чрез процесуалните си представители адвокат Шопов и адвокат Стойнова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска да му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развило по жалбата на община Свищов против разпореждане от 24.01.2019 г. на регионален инспектор в ГД "ИОКН" за налагане на принудителна административна мярка. С разпореждането на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство (ЗКН) общината е задължена в срок от шест месеца да изпълни решенията на т. 5 от Протокол на междуведомствена комисия от 26.02.2010 г., одобрен със заповед № РД09-0180/02.06.2010 г. на министъра на културата, като определените граници и режими за опазване на територията на недвижимите културни ценности и охранителната им зона да бъдат отразени в кадастралната карта на землището на гр. Свищов, а заинтересуваните собственици да бъдат уведомени по служебен път. От фактическа страна наложената мярка се основава на извършена проверка на място във връзка с извършени незаконосъобразни строителни дейности в охранителната зона на недвижимата археологическа културна ценност "Римски военен лагер и ранновизантийски град Нове". С обжалваното решение административният съд е отменил разпореждането за налагане на принудителна административна мярка, при приетото, че е издадено в противоречие на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Обжалваното пред съда разпореждане се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН съгласно която, при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки, дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. В оспореното разпореждане не се съдържа правно и фактическо изложение за извършено нарушение, съответно неизпълнение на задължение вменено на ответника по касация от ЗКН. Най общо е прието от административния орган, че "съгласно изискванията на ЗКН" общинската администрация е длъжна да уведоми писмено собствениците на имоти при промяна на статута на територията по реда на ЗКН, в която те попадат. Посочените в титулната част на разпореждането разпоредби на чл. 79, ал. 6 и чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН са неотносими към дадените предписания, тъй като извеждат общо, неконкретизирано задължение за отразяване в кадастралната карта или градоустройствен план на единичните и групови културни ценности с техните граници и охранителни зони, съответно съгласуване на инвестиционни проекти за намеса в защитени територии за опазване на културното наследство. При това съдържание издаденото разпореждане се явява немотивирано, съответно незаконосъобразно. Независимо от това следва да се отбележи, че изводът на съда в обжалваното решение за противоречие на оспореното пред него разпореждане с материалноправните разпоредби на ЗКН е правилен. Информация за статут на имот като недвижима културна ценност, описана с нейния идентификатор съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) се предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не от общината, на чиято територия тя се намира, а от Националният институт за недвижимо културно наследство, съгласно изричната разпоредба на чл. 68, ал. 2 ЗКН. Изведените в касационната жалба съображения относно наличието на задължение на община Свищов произтичащо от разпоредби на ЗКИР не следва да бъдат обсъждани, тъй като обжалваното разпореждане не се основава на тях, несъответни и на правомощията на издалия го, съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН, на която то се основава. В закона за културното наследство няма и разпоредба, вменяваща задължение на общината да съобщи на заинтересуваните собственици, тези чиито имоти попадат в обхвата на недвижимата културна ценност за издаден акт по чл. 65 ЗКН. Както правилно е прието в обжалваното решение, това задължение е отпаднало с отмяната на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗКН (ДВ бр. 89 от 2018 г.), като законодателят не е предвидил приложението и за висящите административни производства. По изложените съображения решението на Административен съд Велико Търново като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 600 лева е неоснователно. По делото не е представен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с който между страните да е определен размер на дължимо се възнаграждение на процесуалните му представители за правна защита по настоящето дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,