Решение № 964 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2016 г.

Решение № 964 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. М. В. от с. С., община М., подадена против решение № 83 от 10.02.2016 г., постановено от Административен съд - М., I-ви състав, по адм. д. № 22/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдебният акт е произнесен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непризоваване на страните и разглеждане на делото в закрито заседание. Твърди, че е налице неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно постановено. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Иванова, която с писмена молба пледира за отхвърляне на жалбата и за оставяне в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според участващия по делото прокурор съдът, без да са налице изричните законови основания, е разгледал процеса в закрито съдебно заседание без призоваване на страните в него, като по този начин е лишил жалбоподателя от възможността да участва по делото и е постановил един незаконосъобразен съдебен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Т. М. В. за процесуално ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 83 от 10.02.2016 г. е отхвърлено оспорване, инициирано с жалба на Т. М. В., с която по реда на чл. 257 от АПК се обжалва бездействие на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за заплащане на субсидия по заявление за единно плащане на площ с УИН № 12/230407/01233 за кампания 2007 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - М. е приел, че претендираното изплащане на суми за подпомагане на земеделски производители по реда на ЗПЗП е нормативно регламентирана дейност и неизплащането на тези суми в случая не представлява бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, респ. не обективира състава на чл. 256 или чл. 257 от АПК. Първостепенният съд е констатирал, че е налице издадено уведомително писмо, с което оспорващият е уведомен, че му се отказва исканата субсидия, като по делото не се ангажират доказателства да е налице произнасяне с позитивен за оспорващия административен акт, въз основа на които за административния орган да е възникнало задължение да изплати исканата субсидия. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че плащането на финансово подпомагане по схеми не се извършва автоматично, а след спазването на законоустановена процедура, която започва с подаване на заявление от кандидатите, разглеждането на същото от ДФЗ - Разплащателна агенция и издаване на административен акт от страна на изпълнителния директор на ДФЗ, като представляващ Разплащателната агенция, с който акт се определя размера на плащането /респективно може да се намали размера или се откаже плащането/. Първоинстанционният съд е преценил, че само кандидат, чието плащане е определено по основание и размер по посочения ред, може да иска неговото получаване, а фактическото превеждане на сумата се явява опосредено от издаването на административен акт, какъвто в процесния случай безспорно няма издаден, поради което за ответника не е налице задължение да изплати на оспорващия сума за кампания 2007 г. по силата на закона. От тук е изведен извод, че жалбата на Т. М. В., с която по реда на чл. 257 от АПК се обжалва бездействие на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за заплащане на субсидия по заявление за единно плащане на площ с УИН № 12/230407/01233 за кампания 2007 г. е неоснователна и следва да се отхвърли. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на решението е общо и бланкетно формулирано. Настоящият съдебен състав установи, че атакуваното съдебно решение е постановено по процесуално допустима първоинстанционна жалба, с оглед на което постановения по нея съдебен акт не е недопустим. По отношение на твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, съдът счита, че е основателно, тъй като същото е произнесено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, защото искането, с което е сезиран първостепенният съд, е предявено на правно основание чл. 257 от АПК. По силата на алинея първа от визираната норма бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Следователно в случая действат законовите изисквания за разглеждане по съдебен ред на жалба, подадена против индивидуален административен акт, по отношение на която е налице задължението на съда да я разгледа в открито съдебно заседние с надлежно конституиране и призоваване на страните. Първоинстанционният съд би могъл да се произнесе в закрито заседание при оставяне на жалбата без разглеждане, поради нейната недопустимост, съответно поради нередовност на жалбата, в които хипотези съдът би могъл да се произнесе с определение и да прекрати образуваното по нея производство в закрито заседание. В настоящия случай обаче първоинстанционният съд не е преценил подадената жалба от Т. М. В., като нередовна или недопустима, поради което не я е оставил без разглеждане и не е прекратил съдебното производство. Напротив - жалбата е разгледана по същество, в резултат на което в мотивите на решението същата е счетена за неоснователна, а с диспозитива на обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Т. М. В. Съобразно изискването на чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Р. Б. разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. В този смисъл е и императивната норма на чл. 132, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според която съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания. В АПК се съдържат изрично посочени от законодателя случаи, в които съдът се произнася в закрито заседание - чл. 60, ал. 5, чл. 166, ал. 3 и чл. 199 от АПК, но конкретния случай не е между тях. Не е налице и хипотезата на чл. 253, ал. 1 от АПК, в която съдът се произнася с разпореждане по искане за прекратяване на фактически действия. Първостепенният съд точно е установил, че делото е образувано по оспорване на бездействие на административен орган по реда на чл. 257 от АПК, но без основание е разгледал спора в закрито съдебно заседание без призоваване на страните, което е в противоречие със съдопроизводствени правила. Осъщественото нарушение е съществено, защото чрез него съдът е лишил страните от възможност да вземат участие в делото, да представят становища и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, което винаги води до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Безспорно разглеждането на делото е следвало да се осъществи в открито съдебно заседание по аргумент на чл. 11 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с призоваване на страните по реда на чл. 137 от АПК. Първоинстанционният съд е нарушил основния принцип на съдебния процес за публичност, закрепен в чл. 12 от АПК и чл. 11 от ГПК, според който разглеждането на делата се извършва в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. Като не е осъществено конституиране на страните и не е проведено открито съдебно заседание с призоваването им, а решението е постановено в закрито заседание, са нарушени разпоредбите на чл. 154, ал. 1, чл. 162 и чл. 163 от АПК. Съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса, като не е посочил кои са подлежащите на доказване факти във връзка с предмета на спора и коя от страните следва да ги докаже. Посочените пропуски представляват нарушения на чл. 7, чл. 9, чл. 170, чл. 171, ал. 4 от АПК, които също са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, тъй като са довели до неизясняване на фактическата обстановка по правния спор. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, което обстоятелство налага неговата отмяна и връщане делото на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав с призоваване на страните и провеждане на открито съдебно заседание. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,