Решение № 7496 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2008 г.

Решение № 7496 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Димитрова Пиличева от гр. Пловдив срещу решение № 867 от 01.08.2008 г., постановено по адм. дело № 374/2008 г. от АС-Пловдив. В жалбата се обосновават твърдения за неправилност вследствие нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Ответникът - Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. Гайдарова, пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП също намира касационната жалба за неоснователна, за което излага подробни съображения в съд. заседание. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС-Пловдив е отхвърлил, като неоснователен, искът на Петя Пиличева срещу НОИ, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 449. 05 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със съдебно решение от 06.07.2007 г. постановено по гр. дело № 240/2007 г. Районен съд Пловдив е осъдил НОИ, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Петя Пиличева сумата от 334. 05 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на издаден незаконосъобразен административен акт - отказ на ръководителя на НОИ-Пловдив да изплати полагащите й се обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 01.03.2003 до 01.10.2003 г., отменен с решение № 274 от 21.03.2006 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. дело № 954/2005 г., както и 115 лв. разноски по делото. Приел е още, че по разпореждане на съда от 21.08.2007 г. на страната е бил издаден изпълнителен лист, който тя е получила на 24.08.2007 г., но само за сумата от 334. 05 лева. С допълнителна молба Пиличева е поискала нов изпълнителен лист, в който да фигурира и сумата, представляваща разноски по делото в размер на 115 лв. НОИ е отказал изплащането на втората сума, тъй като е счел, че такава не е била присъждана от съда, а сумата от 334. 05 лв. е била платена с платежно нареждане от 14.02.2008 г. по сметка на ищцата. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в случая чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е приложим. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на този закон се разглеждат исковете на гражданите за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Несвоевременното плащане (или отказът да се изплати част от присъденото със съдебното решение обезщетение) на суми по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, не може да се квалифицира като изпълнение (неизпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно решаващият съд е преценил, че в случая Пиличева е следвало да реализира правата си по реда на изпълнителното производство за принудително събиране на дължимите й суми, заедно с лихвите за забава. По делото няма данни такова производство да е било инициирано. Ето защо изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ в конкретния случай са правилни и законосъобразни и се подкрепят и от настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,