Решение № 14156 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 391/2013 г.

Решение № 14156 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 391/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "ОУИ"/ Велико Търново и от "Ком Хотел" ЕООД от гр. Берковица. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново обжалва Решение № 580 от 21.11.2012 г., поставено по адм. дело № 866/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/ в частта, с която е отменен Ревизионен акт РА/ № 121102358/19.05.2012 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден от и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново с Решение № 446/17.08.2012 г., в частта, с която за данъчен период м. 03.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48333,33 лева по фактура № 177/11.03.2011 г., издадена от "Панда инвест" ЕООД. Навежда като касационни основания необоснованост и материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АСВТ в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Оспорва основателността на касационната жалба, подадена от ответната в спора страна. "Ком Хотел" ЕООД от гр. Берковица, чрез пълномощника си адв. Ася Тодорова, обжалва решение № 580 от 21.11.2012 г., поставено по адм. дело № 866/2012 г. по описа на АСВТ в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 121102358/19.05.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден от и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново с Решение № 446/17.08.2012 г. Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. Отправя искане за потвърждаване на решението в частта, която е благоприятна за него. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Велико Търново и за неоснователност на тази подадена от "Ком Хотел" ЕООД от гр. Берковица Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 121102358/19.05.2012 г. на ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден по административен ред от и. д. директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново с Решение № 446/17.08.2012 г., с който за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 90163,33 лева и са начислени лихви в размер на 6587,30 лева. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "Ком хотел" ЕООД РА № 121102358/19.05.2012 г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта, с която за данъчен период м. 03.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48333,33 лева по фактура № 177/11.03.2011 г., издадена от "Панда инвест" ЕООД. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет вино и липсата на реални доставки с предмет тиквено семе. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново. Жалбата е основателна. При обосноваване на наличието на реална доставка съдът е приел, че е налице данъчно събитие, свързано с изпълнение на договор за покупко-продажба, при материална и кадрово-техническа обезпеченост и осчетоводяване на фактурата. Този извод на съда е неправилен. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС право на данъчен кредит възниква за получени стоки по облагаема доставка. В случая не е налице реална доставка, което в аспекта на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС означава доставката да е извършена. Наличието на договор за покупко-продажба от 9.03.2011 г. и спецификацията, договарянето на авансово и окончателно плащане не удостоверява извършването на доставката. По фактура № 177/2011 г. е посочена авансовата сума, а приемо- предавателен протокол от 29.09.2011 г. е представен във връзка с изпълнението. От доказателствата не се установява налична стока при доставчика към момента на изготвяне на фактурата. Липсва отбелязване в хронологичния регистър по см. 303 "Продукция" и съответно не е установено изпълнение на договорите с производители на вино за осигуряване на доставката, както и превоз, съхранение и предаване на стоката. Не е доказано авансово плащане, като съдът е направил извода за такова в несъответствие с доказателствата. При недоказаност на възможността доставчика да предостави количествата продукт - вино, не може да се направи извод, че представения приемо-предавателен протокол касае предмета на последвалото фактуриране. При липсата на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 6 от ЗДДС фактурата не отразява извършена доставка по чл. 6, поради което не е налице основание за признаване на право на ДК. Съдът е направил извод за незаконосъобразност на РА в тази част при неправилна интерпретация на доказателствата от което следва неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Решението е неправилно относно признаване на правото на данъчен кредит по фактура 177/2011 г. и следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ком хотел" ЕООД в тази част на РА. По жалбата на директора на "Ком Хотел" ЕООД от гр. Берковица Жалбата е неоснователна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС относно доставката на тиквено семе. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че доставчиците "Каладан" ООД и "Бъкланд енд тейлър България" ЕООД, действително не са извършили доставка на стоките, документирани в издадените фактури - тиквено семе. По съществото на спора съдът се е аргументирал, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит да бъде установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Посочил е, че на датата на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък, съответно възниква корелативното право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка съдът е счел, че доказателствената тежест на ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните услуги, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е направено от жалбоподателя, поради което е достигнал до извода за липсата на реална доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС За данъчен период м. 03.2011 г. на жалбоподателя е отказано и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16550,00 лева по фактура№ 300/21.03.2011 г., издадена от "Каладан" ООД с предмет доставка на 25 тона тиквено семе. Поради липса на доказателства за реална доставка за данъчен период м. 04.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25280,00 лева по фактура № 136/11.04.2011 г. и фактура № 137/18.04.2011 г., издадени от "Бъкланд енд тейлър България" ЕООД с предмет на доставката съответно 36 тона и 3,5 тона тиквено семе. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Във връзка с отделните доставчици, правилно първостепенният съд е обсъдил действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. От значение за реалността е възможността на доставчика да осигури стоката, като от доказателствата е направен обоснован извод за липса на стока. Обоснован се явява изводът, че липсват доказателства за техническа и материална обезпеченост, възможност за съхранение и транспорт. Подробните съображения на съда, основани на доказателствата по делото във връзка със спорните доставки, следва да се приемат. В касационната жалба не се сочат нови обстоятелства, различни от представените в предходното производство. Произходът на стоката е обсъден във връзка с обстоятелството за възможност на доставчика да осигури изпълнението, т. е. осъществяване на доставката. Поради това е неоснователен доводът, че необосновано е преценяван този факт като ирелевантен за спора. Настоящият състав на касационната инстанция споделя приетото от административния съд по отношение на доставчика "Каладан" ООД, че с издаването на кредитното известие по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС се цели удостоверяване, че е развалена доставката, за която е издадена фактура, което обстоятелство обаче не е посочено в кредитното известие. Според съда обаче, предвид доказателствата по делото, е налице липса на реална доставка, доколкото недоказани останаха факти и обстоятелства от съществено значение за подобен извод - възможност на доставчика да извърши доставката (липса на стока, кадрова, материална и техническа обезпеченост за производство, съхранение, отговорно пазене и прочие), действителното предаване на собствеността върху получателя, транспортирането й до склада за отговорно пазене, самите страни по сделката са потвърдили, че не е осъществено плащане. Съдът е споделил извода на решаващия орган в този смисъл. Недоказано по делото остава прехвърлянето на собственост върху тиквените семки, поради което липсва основание за издаването на процесната фактура, която е предмет на настоящия спор. Поради това настоящата инстанция не дължи преценка за кредитното известие. Относно доставчика "Бъкланд енд тейлър България" ЕООД правилно е прието, че не е доказано как е транспортирана и съхранявана стоката. Въпреки константната съдебна практика, че ирелевантно за правото на данъчен кредит по процесните доставки е обсъждането на предходните доставчици на прекия такъв, в настоящия случай дори липсват убедителни доказателства за индивидуализиран стоков поток, обоснован със счетоводни записвания, направени въз основа и на други първични счетоводни документи и на доказателства, които в логическа и хронологическа връзка да установяват идентичния предмет на предходната и пряката доставка. Същевременно, липсват доказателства от счетоводството за стоковата наличност при доставчика към датата на издаване на фактурите и всъщност въобще не е ясно дали е разполагал с процесните количества (36 тона + 3,5 тона) тиквено семе. Писмените обяснения са хипотетични и коментирани ведно с останалите годни доказателства не позволяват формирането на извод за реалност на доставките. От представената оборотна ведомост за м. 04.2011 г. е видно, че няма задбалансови сметки, по които да са заведени чужди стоки, оставени на отговорно пазене. Относно представените кредитни известия са изложени мотиви по-горе в решението, които са адекватни и за тези доставки. Изложеното не обосновава извод за прехвърлено право на собственост върху родово определени вещи, съответно не се установява настъпването на данъчно събитие, респективно изискуемостта на данъка и начисляването му е извършено от доставчика без основание. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. При този изход на спора първоначалната жалба на ревизираното лице, както и неговата касационна жалба, се явяват изцяло неоснователни. Ето защо на касатора "Ком хотел" ЕООД не се следва заплащане на разноски в производството, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за присъдените разноски в него полза. От друга страна, в полза на администрацията на приходните органи, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер до максималния по Наредба № 1 към ЗА, който максимален размер, определен според материалния интерес на спора, е 2385 лв. В полза на Д "ОУИ" е присъдена сума в размер на 1097,10 лв. пред първата инстанция, поради което понастоящем следва да се присъди разликата от 1287,91 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,