Решение № 9933 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2019 г.

Решение № 9933 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М., от [населено място], чрез адв. Даилова, срещу решение № 1488 от 04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 833/2019 г. по описа на Административен съд – П.. В касационната жалба се излагат доводи за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му. Ответникът – кмет на район "Западен" при община П., чрез пълномощника си юрк. Тенев, оспорва касационната жалба, като неоснователна. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. М. против заповед № РД-09-50/30.01.2019 г. на кмета на район "Западен" при община П., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат извършения от него незаконен строеж: "Постройка от допълващо застрояване/ лятна кухня", находящ се в имот с идентификатор 56784.512.452 и административен адрес [населено място], [улица], без одобрени проекти и без разрешение за строеж. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че процесният строеж е незаконен като извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Приел е, че не са налице предпоставките за търпимост на строежа по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като не е установено да е извършен до 31.03.2001 г. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Въз основа на тях са направени законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесната пристройка е собственост на жалбоподателя и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него няма одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на предвидената в ЗУТ процедура. Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт по реда на чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ, който е връчен надлежно на жалбоподателя. Възраженията за нарушения във формата на оспорения административен акт поради непълно описание на разпоредения за премахване строеж са обсъдени в обжалваното решение и правилно са приети за неоснователни. Предмет на заповедта е "Постройка от допълващо застрояване/ лятна кухня", описан с конкретни параметри, както в заповедта, така и в констативен акт № 2/26.10.2018 г., поради което съдът е приел, че е налице ясно и точно описание на предвидения за премахване строеж. Безспорно по делото е установена втората, приета от органа хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а именно изпълнението на строежа без строителни книжа, което е самостоятелно основание за премахването му като незаконен. Правилно и обосновано съдът е приел, че не са налице условията за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. В административното производство са представени противоречиви доказателства относно годината на построяване, поради което не може по безспорен начин да се приеме, че постройката е била построена преди 31.03.2001 г. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят не навежда доводи и не доказва строежът да е изпълнен преди 31.03.2001 г. Указания относно доказателствената тежест за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства с всички допустими доказателствени средства са му дадени с определение на съда № 685 от 29.03.2019 г. Искания за събиране на доказателства с цел оборване констатацията за неприложимост на хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ не са направени в съдебното производство. Ето защо, възраженията на жалбоподателя, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, са неоснователни. Заключението за липса на предпоставките за търпимост е основано на събраните по делото доказателства, които не установяват изпълнение на строителството в периода, регламентиран в законовата норма. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,