Решение № 14749 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7500/2020 г.

Решение № 14749 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7500/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Колев, подадена чрез процесуален представител адв. Йотова, против решение № 187 от 20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1531/2018 г. на Административен съд- Пловдив, с което са отхвърлени жалбата му, както и протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив против заповед № ДК-10-ЮЦР-11/27.03.2018 г., издадена от началника на Регионална дирекция национален строителен контрол – Южен централен район (РДНСК-ЮЦР). Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР да бъде отменена. Ответникът - началникът на Регионална дирекция национален строителен контрол – Южен централен район, сега РДНСК – Пловдив, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение на Административен съд- Пловдив да бъде оставено в сила. Ответниците - М. Попарова и Н. Попаров в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски. Ответниците - главен архитект на район "Централен" при община Пловдив и Окръжна прокуратура Пловдив не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: В частта, в която е оспорено решението на Административен съд – Пловдив в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив против заповед № ДК-10-ЮЦР-11/27.03.2018 г., издадена от началника на РДНСК-ЮЦР, касационната жалба на Колев е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват постановения съдебен акт имат страните по делото, за които този акт е неблагоприятен. В случая съдебното решение в частта, в която протестът на прокуратурата е отхвърлен, не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя Колев, поради което последният няма правен интерес от оспорване на съдебния акт в тази част. По тези съображения касационната жалба в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по настоящото дело да бъде прекратено. Касационната жалба против съдебния акт в частта, в която е отхвърлена жалбата на Колев против заповед № ДК-10-ЮЦР-11/27.03.2018 г. на началника на РДНСК-ЮЦР е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в тази част е неблагоприятен. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК за валидност и допустимост на съдебното решение в оспорената част, Върховният административен съд констатира следното: Решението на Административен съд – Пловдив частта, в която е отхвърлена жалбата на И. Колев против заповед № ДК-10-ЮЦР-11/27.03.2018 г., издадена от началника на РДНСК-ЮЦР, е недопустимо. Абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство е наличието на правен интерес от оспорване на административен акт (чл. 147, ал. 1 АПК). Интересът трябва да е личен и пряк, поради което легитимирани да оспорят административен акт с доводи за неговата нищожност и/или незаконосъобразност са лицата, за които този акт създава задължения или непосредствено засяга техни права, свободи и законни интереси. В случая заповед № ДК-10-ЮЦР-11/27.03.2018 г., издадена от началника на РДНСК-ЮЦР не е неблагоприятна за жалбоподателя Колев. Административният акт, с който е потвърдено разрешение за строеж № 141/18.09.2014 г., издадено на М. и Н. Попарови, ответници в настоящия процес, е постановен в административно производство, образувано по протест изх. № 11394/16.02.2018 г., подаден от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, с доводи за нищожност на разрешението за строеж. В това административно производство жалбоподателят Колев не участва. Действително същият оспорва посоченото разрешение за строеж (заявление вх. № ДК-04-185-01-714/10.10.2014 г. по жалба вх. № 94012-7318/03.10.2014 г.), но административното производство, образувано по подадена от него жалба, е прекратено със заповед № ДК-10-ЮЦР-03/14.01.2016 г. на началника на РДНСК$ ЮЦР, влязла в сила с определение № 815 от 14.05.2016 г. по адм. дело № 666/2016 г. на Административен съд – Пловдив. След като не е страна в производството пред административния орган, издадената от началника на РДНСК – ЮЦР заповед № ДК-10-ЮЦР-11/27.03.2018 г., не засяга негативно правната сфера на Колев, поради което същият няма правен интерес от нейното оспорване – основание за оставяне на жалбата без разглеждане по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. В случая правният интерес на жалбоподателя не е обсъден от съдебния състав и съображения в този смисъл не са изложени. Определение № 6264/24.04.2019 г. по адм. дело № 4532/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено предходно определение № 489/28.02.2019 г. по делото на Административен съд-Пловдив, с което жалбата на Колев против заповедта на началника на РДНСК- ЮЦР е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 6 АПК и делото е върнато на съда за продължаване на процесуалните действия, е възприето неправилно от състава на първоинстанционния съд. В акта на Върховния административен съд подробно са обсъдени предпоставките за недопустимост на оспорването по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК, като е констатирано, че определение № 815 от 14.05.2016 г. по адм. дело № 666/2016 г. на Административен съд – Пловдив няма характеристиките на влязло в сила решение по съществото на спора и не е основание за оставяне на жалбата на Колев без разглеждане съгласно чл. 159, т. 6 АПК, но останалите основания за недопустимост на оспорването, включително липсата на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК не са обсъждани. В този смисъл цитираното определение не е пречка за оставяне на жалбата на Колев без разглеждане на друго основание, ако, както в случая, такова е налице. В обсъжданата хипотеза това не е направено, поради което като разглежда жалбата на Колев по същество, съставът на Административен съд – Пловдив постановява недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответниците М. и Н. Попарови въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,