Решение № 15725 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2013 г.

Решение № 15725 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуален представител, срещу решение № 3845/10.06.2013 г. по адм. дело № 1406/2010 г. на Административен съд - София - град, с което по жалба на Методи Евгениев Александров е отменена заповед № з -22421/22.12.2009 г. на директора на СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта на директора на СДВР. Ответникът по касационна жалба - Методи Евгениев Александров, жив. в гр. София, иска чрез процесуалния си представител, оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел за установено, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, е издадена от компетентен орган, но в нарушение на административно - производствените правила по издаването й и в противоречие с материалноправните разпоредби. За да стигне до този извод, съдът е сравнил фактическите основания за издаване на заповедта и деянията, за които Александров е бил обвинен и признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда № 0267/27.11.2012 г. на Софийски военен съд по нохд № 0267/2011 г., в сила от 13.12.2012 г. и е констатирал, че същите са идентични. Съдът предвид задължителната сила на присъдата на наказателния съд за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противопарвност и виновността на дееца, прогласени от чл. 300 ГПК е приел, че Александров не е извършил деянието, описано в оспорената заповед и поради това и няма нарушение на Етичния кодекс, уронващо престижа на службата. Решението като краен резултат е правилно, независимо от допуснатата явна фактическа грешка в името на жалбоподателя на страница 2, абзац 2 от решението и мотивите за допуснато административно - производствено нарушение, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Правилна е преценката за пълен идентитет на деянията - фактически основания за издаване на заповедта и тези - предмет на обвинението и оправдателната присъда по наказателното производство. При така правилно установени факти, законосъобразен е извода, че предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК за задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, следва да се приеме и по настоящето дело, че Александров не е извършил деянията, представляващи фактическо основание за издаване на заповедта. При това положение същият не е осъществил състава на вмененото му тежко дисциплинарно нарушение поради причините, посочени от АССГ и оспорената заповед правилно е преценена като материалноправно незаконосъобразна. Действително дисциплинарната отговорност за нарушения на етичните правила е самостоятелна отговорност, но при пълно покриване на изпълнителните деяния на дисциплинарното нарушение и на обвинението по наказателното дело, АС е бил длъжен да се съобрази със задължителната сила на влязлата в сила оправдателна присъда. Предвид изложеното решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВАС в размер на заплатения в бой адвокатски хонорар - 600 / шестстотин лева/, платими от СДВР на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение