Решение № 3553 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2020 г.

Решение № 3553 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) кмета на [община] и 2) [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и С. Танев срещу Решение № 91/08.04.2020 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 774/2019 г., с което е отменена Заповед № 10-00-1842 от 09.09.2019 г. на кмета на [община], нареждаща на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ премахването на строеж "Ограда", изпълнен от [фирма], поради несъответствието му с план за регулация от 2003 г.

Ответникът [фирма] е на становище за неоснователност на жалбата на административния орган и за недопустимост, евентуално – неоснователност, на оспорването на останалите касатори.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите.

I. Касационната жалба на кмета на [община] е допустима, но неоснователна.

1. В мотивите на заповедта оградата е приета за незаконна само в частта, с която попада в улица с местоположението на посочените осеви точки, а с разпоредителната част на акта е наредено премахването на целия строеж при липсата на еднозначна индивидуализация на незаконната част от него.

а. Следователно, налице е противоречие между двете "части" на заповедта – мотивната и диспозитивната, което представлява съществен порок в нейната форма поради отсъствието на дължимото тъждество между фактическите основания на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и подлежащата на изпълнение разпоредителна част на административния акт – чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.

б. Преценено самостоятелно, волеизявлението за премахване на оградата в цялост, а не на съответната незаконна част от нея – вж. чл. 225а, ал. 1, предл. посл. ЗУТ, е материално незаконосъобразно, тъй като несъответствието на строежа с предвижданията на действащия подробен устройствен план – чл. 225, ал. 2, т. 1 от закона, е установено само за част от строежа.

в. Независимо от квалификацията на неспазеното изискване за законосъобразност на заповедта, обсъденото основание е достатъчно да се постанови отмяната й.

1. Главният спорен въпрос по делото – дали при влязло в сила и изпълнено разрешение за строеж оградата би могла да се определи като незаконна, защото след последвалата съдебна отмяна на ПУП, въз основа на който е издадено РС, се е оказала в противоречие с предходния план от 2003 г., е разрешен от първостепенния съд в съгласие с достиженията на практиката на касационната инстанция – вж. напр. Решение № 12748/25.11.2008 г. по адм. дело № 6925/2008 г., Решение № 12122/19.10.2010 г. по адм. дело № 6470/2010 г. на ВАС, II отделение и др., чиито мотиви, макар и без изрично позоваване, съдът е възприел буквално.

а. С оглед на очертаните от съдебната практика критерии, колизията между засиления стабилитет на строителното разрешително – чл. 156, ал. 5 ЗУТ (в релевантната редакция към датата на заповедта), и целите на конкретния ПУП би била решена в полза на плана, ако несъответствието между него и РС е основание за нищожност на разрешителното, т. е. когато неговите последици са правно нетърпими.

б. Административният акт по същество е основан на априорното виждане, че съществуването на противоречие между РС и ПУП е достатъчно за незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а съображения относно тежестта на порока на разрешението органът не е и развил. В случая РС не поражда нетърпими от материалния закон последици, както правилно е приел и съдът, а преодоляването на вече възникналите е възможно чрез други, уредени от действащото право, правни способи вън от премахването на строежа като незаконен в производството по чл. 225а ЗУТ.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответната страна на заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

II. Касационната жалба на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и С. Танев е недопустима.

1. Жалбоподателите не са участвали като страни в производството пред административния съд, което, по аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК, е отрицателна процесуална предпоставка за възникване на правото им на касационно оспорване. Спрямо тях не е налице и фактическият състав на правото на жалба по ал. 2 на чл. 210 АПК, представляващ изключение от уреденото в ал. 1 общо правило.

а. Преценката дали решението е неблагоприятно за лицата е от обективно естество и произтича от качеството им на заинтересовани в административното производство, което (при условие, че заповедта е с позитивно за тях съдържание) би обезпечило и дължимостта от участието им в съдебния процес по оспорването на заповедта с правното положение на ответници. Кръгът на страните в производството по премахване на строежи по реда на чл. 225а ЗУТ е ограничен до административния орган и две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна – неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден (възложителят по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ). С други думи, заинтересовани страни в това производство са единствено лицата, за които би възникнало правото да оспорят съдебно заповедта за премахване на строежа.

б. Касаторите са титуляри на права върху имоти, граничещи с улицата, в която частично навлиза наредената за премахване ограда, т. е. връзката им със строежа е териториално опосредена. Затова евентуалният им правен интерес от участие в производството е косвен и съответно, като последица от правното им положение, те не принадлежат към кръга на страните в административния процес – чл. 15, ал. 1 АПК, респ. на субектите с право на съдебно – чл. 147, ал. 1 АПК, и производното от него касационно оспорване – чл. 210, ал. 2 АПК.

1. Предпоставките за допустимост на касационната жалба следва да са осъществени кумулативно. Субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават лицата, носители на задължението да приемат съдебно установената незаконосъобразност на заповедта. Важимостта на СПН в хипотезата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК обаче не е достатъчен критерий и не изчерпва предпоставките по чл. 210, ал. 2 АПК, доколкото отмяната на административния акт действа по отношение на всички. Правото на касационно оспорване се поражда само за част от лицата, отговарящи и на допълнителните условия по разпоредбата, в частност – обективният белег административния акт да поражда пряко и непосредствено засягане на права, чиято защита да бъде реализирана с отмяната на първоинстанционното съдебно решение.

1. При отсъствието на предпоставките по чл. 210, ал. 2 АПК за правото на касационно оспорване, образуваното по повод на него производство за инстанционен контрол е недопустимо и подлежи на прекратяване в тази му част.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение