Решение № 4823 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2018 г.

Решение № 4823 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 1251 от 06.06.2018 г. по адм. д. № 3139 по описа за 2017 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-219/17.10.2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – П., потвърждаващо разпореждане №PB-3-15-00311730 от 07.09.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, за възстановяване на недобросъвестно получени обезщетения за периода 22.02.2014 г. – 05.11.2015 г. в размер на 6 949. 76 лв. главница и 1 883.81 лв. - лихва. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1, чл. 50 и чл. 53 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Ц. Т. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмена защита Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-219 от 17.10.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № PB-3-15-00311730/07.09.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Ц. Т. е задължена на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 22.02.2014 г. – 05.11.2015 г. с общ размер 8833. 81 лв., от които 6 949. 76 лв. главница и 1 883. 81 лв. - лихва. С постановеното решение Пловдивският административен съд е отменил оспорения акт, след като е приел, че през периодите, през които е получавало парични обезщетения за майчинство, самоосигуряващото се лице не е упражнявало лично трудова дейност като едноличен търговец. Съдът е обсъдил сключения на 24.11.2014 г. трудов договор между ЕТ "Ц. Т." като работодател и нейната майка Т. Т. като работник, назначен на работа като продавач-консултант в магазина за обувки на едноличния търговец. Магазинът е осъществявал търговска дейност, едноличният търговец е подавал изискваните от закона отчети и данъчни декларации, като за изготвяне на счетоводната документация е била наета счетоводителка. С позоваване на сложилата се съдебна практика съдът е приел, че едноличният търговец, прекъсващ трудовата си дейност поради определено осигурително събитие, не е длъжен да установява това обстоятелство с договор за прокура по чл. 21 от ТЗ или с назначаване на друг управител (чл. 141 от ТЗ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г.). В разглеждания случай липсват доказателства, че по времето, когато е получавало обезщетенията по чл. 48а и чл. 53, ал. 1 от КСО, самоосигуряващото се лице е получавало възнаграждение за упражнявана от него трудова дейност като едноличен търговец. Прекъсването на личната трудова дейност на самоосигуряващото се лице не е равнозначно на прекъсване на дейността на търговското предприятие. Търговската дейност на предприятието на едноличния търговец е била осъществявана от наети на работа лица – продавач-консултант и счетоводител. Подписването на изготвените документи за дейността на фирмата не може автоматично да се приравни на извършвана трудова дейност срещу възнаграждение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Внасянето на осигурителни вноски за периода на отпуска за майчинство не е извършено по инициатива на самоосигуряващото се лице, а в изпълнение на дадените предписания № ЗД-1-15-00188811/24.10.2016 г. от контролен орган на ТП на НОИ – П. Не са налице и сведения, че след раждането майката не е полагала лично грижи за детето си, а е предоставила отглеждането му на други лица или детски заведения. По силата на чл. 114, ал. 1 от КСО лицата възстановяват сумите за осигурителни плащания, които са получили недобросъвестно. Изключения от този принцип са въведени в хипотезите по чл. 114, ал. 2, т. 1 – 3 от КСО. Недобросъвестността не се предполага, а се изследва и установява в административното производство за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 3 от КСО. В случая не е доказано, че самоосигуряващото се лице съзнателно е подало заявление-декларация с неверни данни, като е вписало, че не упражнява трудова дейност. Събраните доказателства насочват към обратния извод, а именно, че по времето, когато е отглеждала детето си, майката не е престирала личен труд срещу възнаграждение. Поради това не може да се приеме, че с подадените декларации за отпускане на паричните обезщетения лицето е целяло да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Като е приел, че оспореният акт подлежи на отмяна като издаден в нарушение на процесуалния и материалния закон, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва бъде уважено искането на ответницата по касация за разноски за настоящото производство в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,