Решение № 202 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 384/2009 г.

Решение № 202 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 384/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Н" ЕООД-г. Бургас срещу въззивното решение от 5.01.09 г. по г. д. № 443/08 г. на АС-г. Варна, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.06.08 г. по т. д. № 678/07 г. на ОС-г. Варна. С последното са отхвърлени предявените от касатора в обективно кумулативно съединение искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу "М" ЕООД-г. Варна за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях на обща стойност 9483.80 лв. като неоснователни. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е определил датата на прекратяване на наемния договор между страните. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай наемния договор следва да се счита прекратен ex lege по силата на § 6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл. 28, ал. 2 ЗПСК. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ПЗР ГПК. За да отхвърли предявените от "Н" ЕООД-г. Бургас в обективно кумулативно съединение искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу "М" ЕООД-г. Варна за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях на обща стойност 9483.80 лв. като неоснователни въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че момента на прекратяване на наемния договор от 9.12.02 г. между страните е този на сключване на договора за приватизация на "Н" ЕООД-г. Бургас-28.06.06 г. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания по чл. 281, т. 3 ГПК приема следното: Материално правният въпрос от значение за правилността на решението е от кой момент следва да се счита прекратен сключения между страните договор за наем от 9.12.02 г. Спорът между страните се концентрира, върху това от кой момент е настъпило перемпторното условие, пораждащо прекратяване на договора. Съгласно т. 6 и т. 7 от р. IV от договора за наем срока на договора е определен до приватизация на "Н"Е., като за прекратяването му не е необходимо отправяне на предизвестие. Тълкуване на тези договорни клаузи при условията на чл. 20 ЗЗД сочи, че прекратяване на договора настъпва ipso facto от момента на обнародване на решението по чл. 28, ал. 2 ЗПСК. Според § 6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл. 28, ал. 2 ЗПСК от обнародване на решението по чл. 28, ал. 2 ЗПСК срочното наемно правоотношение се превръща в безсрочно с произтичащите от това правни последици както по отношение на възможността за едностранно прекратяване на наемния договор с предизвестие, така и с характера на дължимите, но неизплатени на наемодателя от наемателя суми след получаване от последния на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор. От данните по делото е установено, че процедурата за приватизация на "Н" ЕООД-г. Бургас, съответно решението по чл. 28, ал. 2 ЗПСК е обнародвано в Д. в. бр. 85/25.10.05 г., а получаване на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор е получено от наемателя "М" ЕООД-г. Варна на 30.05.06 г. В предизвестието е указан срок на наемателя за освобождаване на процесния имот до 1.06.06 г. Договора за приватизация на "Н" ЕООД-г. Бургас е сключен на 28.06.06 г., от когато въззивният съд неправилно е приел, че договора за наем е бил прекратен. По делото е безспорно установено, че процесния имот е бил освободен от наемателя "М" ЕООД-г. Варна на 30.06.06 г. Логическото тълкуване на разпоредбата на § 6 от ДР на ЗПСК във вр. с чл. 28, ал. 2 ЗПСК, според която от обнародване на решението по чл. 28, ал. 2 ЗПСК срочното наемно правоотношение се превръща в безсрочно налага извода, че началния момент от който следва да се счита прекратен сключения между страните договор за наем от 9.12.02 г. е този на получаване от наемателя на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор, което в случая следхожда датата на обнародване решението за приватизация. В конкретния случай предизвестието за едностранното прекратяване на договора е получено от наемателя "М" ЕООД-г. Варна на 30.05.06 г., при което положение обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи и съответните лихви за тях ще се дължи от наемателя за периода 1.06.06 г. - 30.06.06 г. От данните по делото, както и от приетата и неоспорена от страните СИЕ се установява, че за този период наемателя "М" ЕООД-г. Варна дължи на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 8074.02 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи, както и закъснителна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизаща на сумата 1409.78 лв. Като е приел противното, а именно че началния момент от който следва да се счита прекратен сключения между страните договор за наем от 9.12.02 г. е този на сключване на договора за приватизация на "Н" ЕООД-г. Бургас-28.06.06 г. въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което наемателя "М" ЕООД-г. Варна следва да бъде осъден на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД да заплати на "Н" ЕООД-г. Бургас сумата 8074.02 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем, ведно с консумативни разходи, закъснителна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизаща на сумата 1409.78 лв., както и 856 лв. съдебни разноски по съразмерност. Водим от горното ВКС-ТК