Решение № 6538 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2019 г.

Решение № 6538 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ю. Георгиев от [населено място] против решение № 201 от 24.09.2019 г. по адм. д. № 276/2019 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск против Община Ямбол за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лева, в резултат на незаконосъобразен и отменен мълчалив отказ на орган по приходите при Община Ямбол по искане за прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства с вх. № 2801-21438/12.12.2018 г., а именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на посочения акт, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2019 г. -датата на влизане в сила на решение по адм. дело № 91/2019 г. по писа на ЯАС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Счита, че изложените от съда мотиви касаят не основателността, а допустимостта на иска, въпреки че съдът е счел искът за допустим. Изтъква, че липсата на друг ред за защита обуславя основателността на иска по чл. 1 ЗОДОВ във връзка с претендираното обезщетение за разноски, сторени в административно производство, както и че са налице всички предпоставки за реализиране отговорността на държавата. Моли за отмяна на решението и присъждане на поисканото обезщетение. Претендира разноски. Ответникът Община Ямбол не взема становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение № 201 от 24.09.2019 г. по адм. д. № 276/2019 г. по описа на Административен съд Ямбол е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от Ю. Георгиев против Община Ямбол за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лева, в резултат на отменен мълчалив отказ на орган по приходите при Община Ямбол по искане за прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства с вх. № 2801-21438/12.12.2018 г., а именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на посочения акт, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2019 г., датата на влизане в сила на решение по адм. дело № 91/2019 г. по писа на ЯАС. Фактическата обстановка по делото не е била спорна. Съдът е установил, че на 12.12.2018 г. Ю. Георгиев е депозирал искане с вх. № 2801-21438 до Дирекция "Местни приходи" в Община Ямбол за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данък превозно средство за лек автомобил. Тъй като органът по приходите не се е произнесъл в законовия срок, мълчаливият отказ е обжалван по административен ред, като кметът на общината е потвърдил отказа с решение № 2801-0686/28.02.2019 г. С решение № 121 от 30.05.2019 г. по адм. дело № 91/2019 г. по описа на ЯАС, влязло в законна сила на 15.06.2019 г., съдът е отменил мълчаливия отказ на органа по приходите в дирекция"МП" в Община Ямбол, като незаконосъобразен, като е върнал преписката за произнасяне на адм. орган. В производството по административно обжалване пред кмета на общината, към жалбата е приложен договор за правна помощ, ведно с пълномощно от 16.01.2019 г., като договореното възнаграждение за депозиране на жалба пред административния орган против мълчалив отказ на орган по приходите при Община Ямбол и представителство пред община Ямбол е в размер на 100 лева. Съдът е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е счел същия за допустим, но неоснователен. Съдът е посочил, че в АПК не е предвидена правната възможност за възстановяване на сторените по повод административното обжалване разноски, а тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС касае разноските за адвокатско възнаграждение пред съда при обжалване на наказателни постановления. Съдът е изложил съображения, че разноските в производство по оспорване на индивидуален административен акт, са последица от това производство, а не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, поради което нямат характер на претърпени вреди. Освен това съдът е посочил, че в отменителното решение по адм. д. № 91/2019 г. по описа на ЯАС съдът не се е произнесъл по съществото на спора и не е било установено правото на лицето по искането за прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства за дължимост на сумите. Поради това е прието, че липсва причинна връзка между отменения административен акт – мълчалив отказ на орган по приходите при Община Ямбол и твърдените вреди. Решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Принципно неправилно е прието, че разноските за адвокатско възнаграждение в разглеждания случай нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 9 б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съответно чл. 4 ЗМДТ препраща относно обжалването към реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота и в ДОПК, и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. За страната в производството по оспорване по административен ред по ДОПК съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. В конкретния случай обаче, спорът пред административния съд относно причинната връзка между изплатеното обезщетение и незаконосъобразния мълчалив отказ е останал неизяснен от фактическа страна, което представлява съществено процесуално нарушение. Пред административния съд е установено, че спорът не е решен по същество, а преписката е била върната на административния орган за произнасяне. Едва с касационната жалба е представен Акт за прихващане и възстановяване, с който спорът е окончателно уреден, т. е. налице е влязъл в сила административен акт, който има отношение към претендираното от касатора субективно материално право по основния спор за дължимостта на прихващането или възстановяването. В случай, че това право съществува, би била налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния отказ на администрацията и направените разноски. Изводите в тази насока обаче, доколкото са свързани с нови фактически установявания, не могат да бъдат направени от касационната инстанция. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът следва да обсъди представеното пред настоящата инстанция доказателство – акт за прихващане и възстановяване и на база установените факти да формира изводи относно причинната връзка и размера на дължимото обезщетение. Разноските за съдебното производство се присъждат съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение