Решение № 10308 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2016 г.

Решение № 10308 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З. Ж. В. Т. против решение № 289/19.01.2016 г., постановено по адм. д. № 309/2015 г. по описа на Административен съд С. З. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Т. П., с Б., община С. З., чрез пълномощника адв. Д. Д., против Заповед № 10-00-1313/16.06.2015 г. на кмета на община С. З., с която е разпоредено премахване на незаконен строеж - "Стопанска постройка" с размери 13.00 м/4.00 м, височина 3 м, изпълнена от П. Т. П. в отклонение от издадените строителни книжа и издадено разрешение за строеж № 211/24.04.1991 г. и навлизаща в УПИ III245 кв. 35 по плана на с. Б., находяща се в УПИ V-245, кв. 35 по плана на с. Б. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че процесната стопанска сграда, чието премахване е разпоредено като незаконен строеж, е построена в отклонение на издаденото строително разрешение, което е за сграда с дължина 10 м. и ширина - 3,5 м., вместо установените с констативния акт дължина 13 м. и ширина - 4 м., а съобразно СТЕ - съществуващи на място параметри от 15 м. и 4 м. Установено е и че съществува разлика между регулационната линия на двата съседни имота и установената на място имотна граница, съобразно която разлика се установява от СТЕ, че изградената стопанска постройка навлиза спрямо регулационната линия в съседния имот. В същото време не е изяснен въпросът дали строителната линия е дадена правилно или постройката е изградена в отклонение и на дадената строителна линия. В тази връзка - правилна е преценката на съда, че преди да издаде процесната заповед, административният орган е следвало да установи и изложи в мотивите на заповедта как линията на застрояване е била отразена в строителните книжа. Не без значение е и констатираното от решаващия съд противоречие в обжалвания административен акт - от една страна се твърди, че процесният незаконен строеж е изпълнен в УПИ III 245, а от друга - че навлиза в УПИ V 245. Верен е и изведеният от съда извод, че въпросът кое е вярното местоположение на имотната граница между УПИ V и УПИ III кв. 35 по плана на с. Б. се свързва със спор за материално право и не може да бъде решен в настоящото производство, както и че отклонението в местоположението на предвидената с ПУП регулационна граница спрямо местоположението на имотната граница между УПИ V и III, кв. 35 по плана на с. Б. не позволява определяне на сградата като незаконен строеж по съображения за изграждането й в нарушение тази граница. Обоснован и законосъобразен е и и доводът от мотивите на обжалвания съдебен акт, че съобразно действащите правни норми към момента на строителството, както и по сега действащите такива, незаконен може да бъде част от строеж, изпълнен при съществени отклонения от издадените строителни книжа. Административният орган не е изследвал това обстоятелство, т.е. не е изследвано налице ли е възможност за събаряне на тази част от сградата, която не отговаря на издадените книжа и е незаконно построена, без да се нарушава конструкцията и целостта на останалата част от сградата, чието строителство по принцип е разрешено, като едва при отрицателен отговор на последния въпрос, може да се разпореди премахване на целия строеж. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, с отговора по касационната жалба, този съд намира, че на ответника следва да се присъдят направените разноски за един адвокат - 700 лв., които са доказани от представения по делото договор за правна защита и съдействие, вкл. списък в тази връзка. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав