Решение № 6692 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2016 г.

Решение № 6692 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - П. и от В. Т. М. в качеството си на представляващ ЕТ "Е.-С. П.-В. М." чрез адв. К. И. против решение № 129/20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 357/2014 г. по описа на Административен съд - П.. Касационният жалбоподател директора на Дирекция "ОДОП"- П. обжалва решение № 129/20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 357/2014 г. по описа на Административен съд - П., в частта в която е отменен РА № 211301640/9.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с решение № 1264 от 5.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П.. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - П. в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ "Е.-С. П.-В. М." не изразява становище по нея. Касаторът "Е.-С. П.-В. М.", обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция "ОДОП"- П., във възражение взема становище за неоснователността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Е.-С. П.-В. М." и основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П.. Предмет на обжалване пред АС-П. е бил Ревизионен акт (РА) № 211301640/09.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с решение № 1264 от 5.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П., в частта относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 20 612.81 лв. и лихви в размер на 3 673.94 лева. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта му, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 769.61 лв., ведно с прилежащи лихви, като в останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови акта си съдът е приел, че са налице данни - по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - за укрити доходи, позовавайки се на протоколи за извършена проверка и физическо наблюдение на обекта на търговска дейност. Съдът е приел, че не е проведено пълно насрещно доказване за опровергаване съдържанието на протоколите като официални документи. Приел е, че са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред и облагане с ДДС за периода 2010 г. - 2012 г. по аналог. С оглед събраните в хода на съдебното обжалване доказателства - писмени доказателства, заключения на съдебно-счетоводна експертиза и съдебно графическа експертиза, съдът е приел че е налице е налице увеличение със 130,91 % на среднодневния оборот от продажби в търговския обект, стопанисван от РЛ. Това увеличение е установено при съпоставянето /сравнението/ на установеният среднодневен оборот от продажби през наблюдавания период /физическо наблюдение за периода 19.02.2013 г. - 21.02.2013 г./ и този от предходните /които не са били наблюдавани/. За ревизирания период съдът е счел, че подходът на приходните органи, които са увеличили декларираните обороти със 130,91 % е максимално обективен, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА в тази му част. Относно констатациите на приходните органи за недекларирани доходи от продажби на стоки съдът е приел, че не са налице данни за укрити приходи за периода 2012 г. - 2013 г. по отношение на издадени фактури от "М." ЕООД, "М. 64" ЕООД и "В. с. С" ООД. Съдът не е споделил тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите е доказана доставката на стоките. Прието е, че процесните фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, немогат да се разглеждат като реализирани сделки по доставка на стоки, които впоследствие са продадени, като по този начин е формирана данъчна основа, която подлежи на облагане с пряк данък, поради което е отменил жалбата срещу РА в тази му част. Жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - П. е неоснователна. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА, в частта му в която са определени задължения за ДДС в размер на 769.61 лв., ведно с прилежащи лихви. Фактурите, издадени от доставчиците "М." ЕООД, "М. 64" ЕООД и "В. с. С" ООД, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени фактурираните стоки, се установява следното: Фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че част от фактурите имат подпис само на съставител, но не и за получател. Друга част са подписани за получател, като не е ясно кое лице е положило този подпис. Т. фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства, каквито част от фактурите не са поради липса на подпис на получател, а от друга страна следва да е установена т. нар реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство и съобразно липсата на разминаване при наличностите съобразно извършените инвентаризации, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. Недоказаният факт е неосъществен факт, т. е. при липса на данни за реалност на доставките, се приема, че те не са такива. В този смисъл спорен е бил въпросът налице ли е реалност на доставките по процесните фактури. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. С оглед на изложеното, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" П. се явява неоснователна. По жалбата на ЕТ "Е.-С. П.-В. М.". Направените от съда изводи, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните по делото доказателства, са обосновани и законосъобразни. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на писмените доказателства - протоколите от извършените проверки. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест с оглед оспорването им и с оглед събраните доказателства е приел за установено, че физическото наблюдение в проверявания търговски обект е осъществено по начина и за периода, удостоверен в оспорените протоколи. Протоколите са съставени в съответствие с изискванията, установени в чл. 50 ДОПК. Правилен е извода на съда, че данните за значително увеличени обороти в период, за който за търговският обект е обявено наблюдение от страна на приходните органи, в сравнение с данните за по-ниски отчетени обороти за обекта в предходен времеви период, представляват надлежни данни за укрити приходи. Както правилно е отбелязъл съдът, достатъчно е да са налице индиции или данни за укриване доходи, за да се проведе ревизия по особения ред. В случая такива данни са налице, предвид установената разлика в оборотите. Поради което законосъобразно ревизията е проведена по особения ред, а данъчната основа за облагане с данъци е определена по аналог. При съобразяване на всички събрани доказателства съдът правилно е приел, че при определяне на данъчната основа за облагане чрез увеличението на оборотите със 130,91 % като процентно увеличение на оборотите в периода на проверка и наблюдение в сравнение с предходен период, са съобразени всички относими фактори и обстоятелства, при което данъчната основа се доближава в най-близка степен до реалната като реализираните обороти. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 817.50 лв. за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,