Решение № 12486 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2016 г.

ВАСПетчленен състав17.11.2016 г.докладчик Жанета Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.05.2016 г. по адм. дело № 8632/2015 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Р. П. В. от град Ш., ул. "Г. И." .№..., ет. ..., ап. ..., ЕГН **********, да заплати на Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. ОСЪЖДА Р. П. В. от град Ш., ул. "Г. И." .№..., ет. ..., ап. ..., ЕГН **********, да заплати на Х. С. И.-Табакава от гр. Ш., ул. "Ц. О." .№..., вх. ..., ап. ... разноски в размер на 1000 лева. ОСЪЖДА Р. П. В. от град Ш., ул. "Г. И." .№..., ет. ..., ап. ..., ЕГН **********, да заплати на М. И. А. от гр. Ш., ул. "Д." ..№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., разноски в размер на 500 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12486 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Р. П. В. е подал касационна жалба срещу решението от 30.05.2016 г. по адм. дело № 8632/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № СД-05-124 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповедта на министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. О. Х. С. И.-Т. е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Ответницата -Г. И. А. е взела становище за отхвърляне на жалбата. О. М. И. Атанасова е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. О. Й. О. Симеонова, Г. Х. В.-Ценова, Р. Д. Д. Иванова и И. А. М. не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че със заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014 г., министърът на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 2 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси, е насрочил конкурс с писмен и устен изпит за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони. Съгласно точка 1.59. от заповедта за съдебния район на Районен съд - Ш. са били обявени шест места. Р. П. В., по чиято жалба е образувано производството пред Върховния административен съд, подал заявление за участие в обявения конкурс за районите на Районен съд- Ш., Районен съд - В. П. и Районен съд - Н. П. Със заповед № СД-05-49/15.04.2015 г. министърът на правосъдието одобрил окончателен списък на допуснатите до конкурса кандидати, в който били включени жалбоподателят и заинтересованите страни. Със заповед № СД-05-47/14.04.2015 г. министърът на правосъдието назначил конкурсна комисия в състав: председател - Б. И., представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: проф. А. К. - хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. - съдия от Върховния касационен съд, определена от председателя на Върховния касационен съд, К. К. и Л. Л. - определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. - съдия от Върховния касационен съд, Д. А. и Д. И. - определени от Съвета на нотариусите. В съответствие с чл. 6а от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. министърът на правосъдието утвърдил регламент за провеждане на писмения и устния изпит за нотариуси и изискванията за начина на класиране на участниците. След провеждането на писмен и устен изпит на кандидатите било извършено класиране, отразено в протокол на комисията по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 36 от 11.06.2015 г. Р. В. не бил класиран за местата за нотариуси, обявени за съдебния район на Районен съд - Ш., с оглед получената от него средноаритметична оценка 3,40. Със заповед № СД-05-124/25.06.2015 г. министърът на правосъдието разпоредил да се впише в регистъра на Нотариалната камара Х. С. И. - Табакова, класирана за едно от вакантните мяста за съдебния район на Районен съд - Ш. От правна страна тричленният състав на Върховния административен съд приел, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Съдът посочил, че конкурсът е проведен по реда и условията, определени от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси. Жалбоподателят и заинтересованите лица положили писмен и устен изпит, въз основа на резултатите от които било извършено класиране в съответствие с чл. 10, ал. 5 от наредбата. Тричленният състав на Върховния административен съд не възприел довода на жалбоподателя Въков, че заповедта на министъра на правосъдието била нищожна, тъй като конкурсът бил проведен от комисия в незаконен състав, в която като представител на министъра на правосъдието участвал съдията от Върховния касационен съд Б. И.. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗННД конкурсът се провежда от комисия в състав: председател-представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието. Съдът направил преценка, че министърът на правосъдието не е допуснал нарушение, като определил за представител на Министерството на правосъдието и председател на комисията съдията от Върховния касационен съд Б. И., тъй като законът не съдържал изискване това лице да е непременно от състава на служителите на Министерството на правосъдието. Съгласно предходната редакция на чл. 12, ал. 2 ЗННД (изм. ДВ, бр. 123 от 1997 г.) за председател на комисията се определял заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност, каквото изискане няма по действащата редакция. С факта на посочването му от министъра на правосъдието Илиев е станал представител на министерството. Участието на двама съдии от Върховния касационен съд също не представлявало нарушение, тъй като Б. И. бил включен в състава на комисията не като съдия от Върховния касационния съд, като представител на Министерството на правосъдието. С тези мотиви тричленният състав отхвърлил подадената от Р. В. жалба. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че решението съответства на материалния закон. Що се отнася до оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не обсъдил всички представени доказателства, то е бланкетно, поради което не може да му бъде отговорено. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, съдържащи се в административната преписка, въз основа на които е постановил решението си. Тричленният състав на Върховния административен съд е дал съответно на смисъла на закона тълкуване на чл. 12, ал. 2 ЗННД, който не съдържа изискване относно длъжностното качество на лицето, определено от министъра на правосъдието за председател на конкурсната комисия. На министъра на правосъдието е предоставена възможност да посочи за председател на комисията лице по своя преценка, без да е задължително това лице да е служител по трудово или служебно правоотношение в Министерството на правосъдието. Както е отбелязъл първоинстанционният съд, с факта на посочването му от министъра на правосъдието Б. И. е станал представител на институцията. При отсъствието на поддържаното касационно основание решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма, в полза на Министерството на Министерството на просъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата Х. Т. разноски в размер на 1000 лева, а на ответницата М. А. - разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 12, ал. 2 ЗННД