Решение № 11221 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2017 г.

Решение № 11221 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1594 от 13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 9870/2016 г. Административен съд – София – град, Първо отделение, 43 – ти състав, е отхвърлил жалба на А. Х. В. от [населено място] срещу ревизионен акт № Р – 22002215004983 – 091 - 001/20.05.2016 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1403/12.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП – София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 295 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Х. В. от [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София - град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на Административен съд – София град. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК/видно от данните на пощенското клеймо/, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалба на А. Х. В. от [населено място] срещу ревизионен акт № Р – 22002215004983 – 091 - 001/20.05.2016 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1403/12.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП – София, с който на лицето са установени задължения за данък общ доход за данъчни периоди 1.01.2008 г. - 31.12.2012 г. общо в размер на 57 755, 47 лв. и лихви за забава в размер на 27 661, 49 лв. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, обстоятелството, че същата е била повторна след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт. Посочено е, че същата е проведена при условията на чл. 122 и сл. ДОПК, като е прието, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. В мотивите на решението е възпроизведен и начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди, приетото начално салдо към 1.01.2008 г. в размер на 5 000 лв., и размерът на определените задължения и съответните лихви за забава. Решаващият съд е възпроизвел и основните възражения на жалбоподателя – че неправилно органът по приходите е определил наличните парични средства към 1.01.2008 г., като е отказал да включили в тях суми, които лицето е получило от търговски дружества, в които е било съдружник или управител, както и че не са налице хипотези по чл. 122, ал. 1 ДОПК, което да обуславя провеждането на ревизията по особения ред. По отношение на основното възражение относно начина на определяне и размера на началното салдо административният съд е приел, че то е правилно определено от органа по приходите в размер на 5 000 лв. Съдът не е приел за доказано твърдението на задълженото лице, че към 01.01.2008 г. е разполагало със сумата от 565 00 лв. към 12.12.2005 г. и съответно 233 000 лв. към 1.02.2006 г., получени от дружество[фирма]. Изложени са мотиви, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват посоченото дружество да е разполагало с подобни суми, които да може да предостави, но дори и да се приема, че е разполагало със същите, то те са били дадени на А. В. в качеството му на управител на дружеството за целите на извършваната от дружеството търговска дейност, а не в заем в качеството му на физическо лице. Съдът се е аргументирал и предвид обясненията на жалбоподателя в тази насока, дадени в съдебното заседание на 1.02.2017 г. Първоинстанционният съд е приел още, че в отделните данъчни периоди като извършен разход от лицето правилно са били включени суми, които ревизираното лице е внесло като парични вноски в качеството му на едноличен собственик на капитала или съдружник в търговски дружества, както и суми, получени от него по личната му банкова сметка за 2010, 2011 и 2012 г., от различни физически лица, като липсват доказателства тези суми да са били преведени по тази сметка на друго правно основание. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че необосновано на ангажираните доказателства първоинстанционният съд не е възприел доводите на страната за размера на началното салдо към 1.01.2008 г., в резултат на което неправилно е възприета тезата на приходния орган, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, които да обуславят провеждането на ревизията по особения ред. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Предвид на становището на жалбоподателя първоинстанционният съд правилно е приел, че основният спорен въпрос се свежда до това как следва да бъде определено началното салдо към 1.01.2008 г. и с оглед на това налице ли са хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК по отношение на ревизираното лице, съответно правилно ли е проведена ревизията по особения ред. Дадените от административния съд отговори на спорните въпроси са логически обосновани на събраните по делото доказателства и установените факти по време на ревизията и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Възраженията на задълженото лице относно размера на началното салдо са направени още при първоначалната ревизия, като доказателства в тази насока са събирани и по време на двете ревизии, така и във фазата на съдебното оспорване. Дали дружество [фирма] е било търсено на правилен адрес от приходния орган и прочие, каквито оплаквания са развити в жалбата, е обстоятелство, което е неотносимо към правилността на съдебното решение. В ревизионния акт се съдържат констатации, в които органът по приходите е обсъдил доводите на задълженото лице относно получени суми от него суми, съставляващи според него начално салдо към 1.01.2008 г. Аргументите на приходния орган в тази насока са били в две направления: – 1. Въпросното дружество е с много големи задължения и анализът на представените от задълженото лице доказателства/декларации, извлечения, приходно-касови ордери/ не води до извод, че дружеството е могло да предостави на А. В. такъв размер суми през 2005 и 2006 години. 2. Няма представени извлечения от сметки 503 и 504 на дружеството, от които да се види по какъв начин са били захранвани разплащателните сметки в лева и валута, за да бъде установена фактическата наличност и възможността сумата да бъде реално предадена на В.. Независимо, че на жалбоподателят е указано с нарочно определение на съда от 10.10.2016 г., че носи доказателствената тежест за установяване на твърдяния разполагаем доход към 1.01.2008 г., освен представените писмени доказателства, които са коментирани от приходния орган, други такива не са ангажирани. В допълнение на основанията на приходния орган, първоинстанционният съд е посочил допълнително, че представените писмени доказателства и обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание на 1.02.2017 г. /: л. 145 от първоинстанционното дело/, навеждат на извод, че твърдяните суми са били дадени от дружеството на А. В. не в качеството му на физическо лице, а в качеството му на управител във връзка с извършваната търговска дейност от дружеството. В обясненията си лицето е посочило, че част от сумите са били върнати, а други са останали дължими, без да посочи точен размер, а отделно е и уточнил, че тези суми не са били ползвани от него за лични нужди. От страна на жалбоподателя не са ангажирани и доказателства, къде е съхранявал и били са налични въпросните суми към 1.01.2008 г. При така изложените обстоятелства административният съд е направил верен извод, че не са доказани твърденията на задълженото лице за налични суми към 1.01.2008 г., различни от приетата от приходния орган сума от 5 000 лв., съответно, че не са опровергани констатациите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, обосноваващи провеждането на ревизията по особения ред. Извън въпросното възражение за наличие на първоначално парично салдо, жалбоподателят не е правил възражения относно начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди, а от там косвено и относно размера на определените задължения за данък общ доход и лихви за забава. Приемайки, че с оспорения ревизионен акт № Р – 22002215004983 – 091 - 001/20.05.2016 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1403/12.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП – София, правилно са определени задължения за данък общ доход на ревизираното лице, Административен съд – [населено място] е постановил едно правилно и обосновано съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 092, 51 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,