Решение № 14106 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2012 г.

Решение № 14106 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мохамед Йехия Санхадж, гражданин на Мароко, против решение № 349 от 21.01.2012 г. по адм. дело № 10215/2011 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 13 състав. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез представител юрк. Станкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Мохамед Йехия Санхадж, гражданин на Мароко, против решение № 584/03.11.2011 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на мароканския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения пред него административен акт като е приел, че административният орган е обсъдил наличието на основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е достигнал до законосъобразния извод за липсата на такива. Съдът е преценил като правилен и изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съдът е преценил още, че липсват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. От доказателствата по делото не е установил жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции да не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ); липсват данни, че в страната си жалбоподателят би бил застрашен от смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), изтезание или нечовешко или унизително отнасяне (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ). Тъй като не са налице основанията, посочени в трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ, даващи основание да се предостави хуманитарен статут, съдът е потвърдил оспореният акт и в тази част. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Доводът на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на решението поради неправилното приложение на материално-правните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, не се споделя. При постановяване на решението си тричленният състав на Върховния административен съд е изследвал и анализирал всички обстоятелства, свързани с приложението на горните разпоредби. На базата на информацията, дадена от жалбоподателя в проведените интервюта и събраните към преписката доказателства, е стигнал до обоснования извод, че липсват предпоставките по чл. 8 за предоставянето на статут на бежанец и по чл. 9 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Не е спорно по делото, че в страната си по произход касационният жалбоподател не е бил преследван поради етническата си принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия и липсва основателен страх от преследване на това основание. Твърденията на жалбоподателя за преследване на етническа основа са неоснователни. От справките, приложени към първоинстанционното дело е видно, че културата и езикът на берберите са официално признати, както и че липсва информация за преследване на берберите в държавата. Също така жалбоподателят е дал противоречива информация в провежданите с него интервюта относно датите и града, в който са провеждани протестите, на основание на които Мохамед Йехия Санхадж твърди, че е обект на преследване. Правилно е посочено, че поради съществени противоречия в личната бежанска история на чужденеца същата не може да бъде приета за достоверна. При направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход, обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение в касационната жалба пред настоящата инстанция не водят до правен извод, различен от този, направен от първоинстанционния състав. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,