Решение № 221 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3258/2013 г.

Решение № 221 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3258/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Образувано е по молба на Е. А. Д., [населено място] за отмяна на решение № 247/16.01.2013 г., постановено по гр. д. № 2785/12 г. от Пловдивския районен съд за признаване за установено, че молителката дължи на [фирма], [населено място] сумата от 5568 лв. по запис на заповед от 20.01.2011 г. ведно със законната лихва от 04.05.2011 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8104/11 г. от Пловдивския районен съд. Молителката твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила е представлявана от лице, назначено от съда по чл. 29, ал. 3 ГПК, като по делото е нямало данни адресът й да е неизвестен или напуснат от нея, поради което са нарушени правата й. Ответникът [фирма] оспорва молбата, включително нейната допустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана във ВКС на 11.07.2013 г. В изпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства за момента на узнаване на решението, чиято отмяна се иска, молителката е представила единствено уведомление от частен съдебен изпълнител за разпореждане за възобновяване на изпълнителното дело с дата на връчване 08.05.2013 г. Не са ангажирани други доказателства за връчване на съобщения по изпълнителното дело, образувано през 2011 г., като при тези данни съдът приема, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК страната може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В случая, ответницата по иска Е. Д. е призована от Пловдивския районен съд от адрес: [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1. Длъжностното лице е посетило адреса на 05.03.12 г., 12.03.12 г. и 19.03.12 г., но входната врата е била заключена, поради което не е могло да осъществи достъп до жилището. Дадени са указания на ищеца по иска за посочване на адрес и въз основа на издадено съдебно удостоверение е представена справка от ОД на МВР - [населено място] за адресната регистрация на ответницата. Според тази справка постоянният и настоящият адрес на лицето Е. Д. са в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1. При последвалото връчване призовкарят е направил посещения на адреса на 07.05.12 г., 14.05.12 г. и 21.05.12 г., но отново не е осъществил достъп до жилището, като входната врата на кооперацията се заключвала, без при позвъняване да може да се направи контакт с други лица. На 21.05.12 г. районният съдия е разпоредил ново връчване по чл. 47 ГПК, като лицето отново не е намерено на адреса при посещение на 04.06.12 г. и е постановено връчване чрез залепване. Уведомлението е залепено на 18.06.12 г. на входната врата, след което с определение от 19.07.12 г. е допуснато процесуално представително по чл. 47, ал. 6 ГПК, определена е адвокат Л. за особен представител, която е призована, депозирала е писмен отговор и е участвала в производството по делото. По силата на чл. 47 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата, на пощенската кутия или на входната врата, в което се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок. При неявяване на ответника, съдът указва на ищеца да представи справка за адресната регистрация и разпорежда ново връчване, ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда, същото се прилага по делото и съдът назначава представител на ответника. Посочените процесуални действия за извършени от съда, съобщението е редовно връчено и ответницата - настояща молителка е бил представлявана от специално назначено от съда лице съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Молителката поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК за представляването й от лице, неправилно назначено от съда по реда на чл. 29, ал. 3 ГПК. В посочената хипотеза назначаването на особен представител се постановява от съда по отношение на лице с неизвестен постоянен или настоящ адрес, поради което и основанието за отмяна би било налице, ако ответникът има постоянен и настоящ адрес, които са известни. В конкретния случай представителят на ответницата по делото не е назначен поради неправилни констатации за липса на известен постоянен или настоящ адрес, а поради удостоверяване на обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 ГПК - ответницата не е намерена на посочения по делото адрес, който съвпада с постоянния и настоящия адрес, и след редовното залепване на уведомлението не се явила да получи книжата. По тези съображения фактите, че молителката живее на адреса и никога не го е напускала, са ирелеванти за основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Дори и тези твърдени факти от молителката да се подведат под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то не е налице нарушаване на съответните правила във връзка с уведомяването, за да се приеме, че страната е била лишена от възможност да участва в делото. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд