Решение № 3958 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2013 г.

Решение № 3958 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Софийска вода" АД срещу решение № 2578 от 18.04.2013 г., постановено по административно дело № 356/2013 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1925 от 18.12.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По наведени в жалбата и представено писмено становище доводи за неправилност на решението, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени оспорения от тях административен акт. Алтернативно прави искане за постановяване на ново решение, с което да бъде намален размера на наложените санкции. Ответникът по касационната жалба - КЗЛД, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. В мотивите към решението си АССг е приел, че между "Софийска вода" АД и Мариана Кирилова Арабаджиева липсва сключен писмен договор, но на нейно име е регистрирана на 01.08.202 г. индивидуална партида с клиентски № 3122433, макар към този момент изискването за сключване на писмен договор да е било налице. Същевременно от факта, че пред Софийски районен съд е предявен иск за установяване недължимостта на вземането по фактура е заведен от други лица, които са наематели на Арабаджиева правилно съдът извежда извод, че последната не е клиент на дружеството. С оглед на това обоснован и законосъобразен е изводът на съд, че в случая не е налице основанието по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. Обстоятелството, че чл. 63 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор "Софийска вода", одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064:17.07.2006 г. предвижда, че с влизането им в сила потребителят дава съгласието си предоставените на В и К оператора лични данни да бъдат използвани във връзка с фактическите отношения по предоставяне на В и К услугите не води до обратен извод, тъй като с общи условия не може да бъде дерогирана законова разпоредба, а и в случая безспорно е установено, че лицето не е клиент на дружеството и следователно за нея не е било налице интерес или задължение да оспори тези общи условия. Правилно АССг е приел, че в случая касаторът не е изпълнил задължението си да предостави на потребителите информация, че личните им данни ще бъдат предоставени на трето лице за събиране на задълженията им, както и че не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, тъй като не може да се приеме, че интересите на водоснабдителното дружество имат превес над тези на потребителите. Настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че наложените санкции са правилно определени като размер около средния предвиден в закона, при отчитане на обстоятелството, че "Софийска вода" АД има монополно положение в областта на предлаганите В и К услуги, а извършените нарушения засягат широк кръг от лица - потребителите на тези услуги. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника е основателно и следва касаторът да бъде осъден да заплати на КЗЛД такова в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение