Решение № 357 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 436/2012 г.

Решение № 357 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 436/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 5 ГПК. Образувано е по молба на В. И. М. от Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 482 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 576/2011 г. на Добрички окръжен съд. Ответникът по молбата Г. Н. намира молбата за основателна само в частта по основанието по т. 1 ГПК. Ответниците Г. С. и С. С. намират молбата за недопустима. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, I г. о. взе предвид следното: Срещу молителката и дъщерите й Г. Н. и Ж. М. са предявени от Г. и С. С. негаторни искове за премахване на четири сгради от допълващо застрояване, построени в имот пл. № 608, за който заедно с имот пл. № 609 е бил отреден парцел III, в кв. 634, по плана на [населено място], държавна собственост, към момента на отстъпване право на строеж на ищеца и на наследодателя на ответниците Х. М.. Искането е основано на това, че сградите навлизат в имот пл. № 609, върху който ищците считат, че имат самостоятелни права. С решението, отмяна на което се иска, въззивният ОС Д. е потвърдил първоинстанционното в частта, с която иска по чл. 109 ЗС, предявен срещу молителката и дъщерите й Ж. и Г., е бил уважен по отношение на сградите от допълващото застрояване означени с б. б. "В" и "Г". Отменил е решението в частта, с която исковете за премахване на сгради "А" и "Б" са отхвърлени и е постановил друго решение по съществото на спора, с което тези искове са уважени и молителката е осъдена заедно с останалите ответници да премахне и тези сградите. Искането за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се мотивира с това, че след влизането му в сила молителката се е снабдила с новооткрито писмено доказателство - удостоверение изх. № VIII-Б-4438 от 14.07.1961 г. издадено от ГОНС Д. за признаване право на строеж върху държавно място на А. И. в размер на 1/2 ид. ч. от парцел III-7010, 7011, в кв. 298 по плана на [населено място] и право на собственост за построена едноетажна жилищна сграда на площ от 32 кв. м. Отразено е, че отстъпеното право на строеж е за 334 кв. м. Молбата в частта, с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. Представеното писмено доказателство не е такова, с което страната не е могла да се снабди, тъй като е съхранявано в [община] и при полагане на грижата за добре водене на процеса, страната е могла да се снабди с него. То не съдържа сведение за факт, който не е бил известен по делото. С исковата молба е било представено удостоверение издадено на 12.07.1961 г. от ГОНС Д. на К. П. за признаване право на строеж върху държавно място в размер на 1/2 ид. ч. от парцел III-7010, 7011, в кв. 298 по плана на [населено място] и право на собственост за построена едноетажна жилищна сграда на площ от 28 кв. м. (л. 53 от гр. д. № 2258/08 г. на Добрички РС). Отразено е, че отстъпеното право на строеж е за 334 кв. м. С това доказателство е установено, че правото на строеж върху държавния парцел е отстъпено на две лица при равни права, т. е., че то е съсобствено, както и че парцелът е образуван (отреден) за два имота. Основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства (юридически и доказателствени факти), които не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на проявена от страната небрежност. От доказателствата по делото се установява, че фактът, съдържащ се в писменото доказателство, не е нов, бил е известен по делото, откриването му не е правопораждащо основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна. Молбата в тази част като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Молбата в частта, с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК също е неоснователна. Съображенията за това са следните: Съобщението с препис от решението на въззивния съд, адресирано до молителката, е връчено на дъщеря й Ж. на 20.10.2011 г. Доводите, че Ж. М. страда от психично заболяване, което е било едно от основанията за Добрички районен съд да й предостави правна помощ и това е било пречка тя да предаде получените съдебни книжа на майка и - молителката, са несъстоятелни. По делото няма данни психичното състояние на М. да е такова, че тя да е недееспособна - да не разбира свойството и значението на това, което върши. По делото не са представени доказателства лицето да е поставено под запрещение. На Ж. М., като ответник по иска, с определение от 30.11.2009 г. е била предоставена правна помощ по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗПрП, т. е. поради това, че не е имала достатъчно средства за това, което е резултат от ограничената й трудоспособност в размер на 75 % поради психично заболяване - шизофрения. От това следва, че връчването на съдебни книжа на това лице като пълнолетно лице от домашните, а също и живеещо на адреса на адресата е редовно по смисъла на чл. 46, ал. 1 ГПК. Връчването на съдебните книжа, адресирани до молителката на дъщеря й Ж. не е препятствало участието на страната в съдебните производства. От съставените протоколи за проведени открити съдебни заседания се установява, че молителката е участвала лично в проведените такива на 22.03.2010 г., на 28.10.2010 г. пред Добрички РС и на 21.09.2011 г. пред въззивния съд. Дори и да се приеме, че връчването на съобщението за изготвеното въззивно решение е нередовно, препис от касационната жалба, подадена от ответницата Г., срещу въззивното решение е връчено на молителката лично, което е удостоверено с подписа й на 25.11.2011 г. От тази дата най-късно молителката е узнала за въззивното решение и от нея е започнал да тече едномесечния срок за обжалването му пред ВКС и е изтекъл на 25.12.2011 г. Така установените факти обосновават извода, че правото на участие на молителката в процеса не е било нарушено, поради което не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. В тази част молбата като неоснователна също следва да се остави без уважение. При този изход на извънредното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителката ще бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата Г. и С. С. направените от тях разноски за правна помощ в размер на 300 лв., което се установява от представения договор за правна помощ и съдействия сключен от тях на 2.05.2012 г. с адв. М. В. от АК-Д. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.