Решение № 398 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 283/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Марчева, против решение 1215/28.09.2023 г. постановено по адм. дело 79/2023 г. по описа на Административен съд Варна (АС - Варна), с което е отменено, по жалба на ЕТ Л. - Л. Н., ЕИК 203315786, Уведомително писмо с изх. 01-6500/6332 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 г., в частта, с която за извършени намаления по смени и мерки, както следва: по Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР 2) намаление със 167,22 лв.; по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) намаление с 812,70 лв.; по Схема за преразпределително плащане (СПП) намаление с 58,98 лв.; по Схема за обвързано подпомагане на плодове (сливи и десертно грозде) (СП (други)) намаление със 786,16 лв.; по Зелени директни плащания (ЗДП) намаление с 266,57 лв.; по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) (СЗ-ДККП) намаление 41191,05 лв. и по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер) (СЗ-П) намаление с 20344,34 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от ЕТ Л. - Л. Н. заявление с УИН: 25/220519/11978 за Кампания 2019 г., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументи в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба и в писмена молба. Иска се отмяната оспорения съдебен акт. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕТ Л. - Л. Н., ЕИК 203315786, чрез адв. Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и становище. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационна инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него. Първоинстанционният съд е установил фактическа страна, че ЕТ Л.- Л. Н., ЕИК 203315786, е подал заявление за финансово подпомагане схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ с УИН 25/220519/11978 за Кампания 2019 г. На 05.12.2022 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, с което при извършване на плащания на оторизираните суми по всяка от мерките са извършени следните намаления по Подмярка 13.2/НР 2 намаление със 167,22 лв.; по СЕПП намаление с 812,70 лв.; по СПП намаление с 58,98 лв.; по ЗДП намаление с 266,57 лв.; като за мерките СП (други), СЗ-ДККП и СЗ-П извършените намаления са 100% от поисканото финансиране, а на основание чл. 19а от Делегиран Регламент 640/2014г. на Комисията и чл.43б, ал.1 ЗПЗП, по схема СП-други е наложена и санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 786,16 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал оспореният акт, но не е посочил правни и фактически основания за издаването му, респективно го е издал при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършените прихващания. Административният съд е посочил, че от съдържанието на същия не може да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Изложил е доводи, че дадените пояснения към табличната част на писмото не може да се приеме, че по своята същност представляват мотиви към конкретния административен акт. От акта не става ясно на кое от посочените основания или на кои от посочените основания и в каква степен на всяко от тях е формирано съответното намаление за конкретната схема/мярка. С оглед посочените съображения, съдът е заключил, че е налице незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като го е отменил в оспорената му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, като не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 01-6500/6332 от 05.12.2022 г. , не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е направено прихващането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактически такива. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Република България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Към придружителното писмо за изпращане на административната преписка до съда е приложено становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Правилно е прието, че липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се определи начина на определяне на изложените в таблица 1 намаления, съответно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Варна, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност на оспореният пред него административен акт, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 2000,00 (две хиляди) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора и съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният съд счита, че своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Сторените от ЕТ Л. - Л. Н. разноски за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство следва да бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ в пълния претендиран размер от 2000,00 (две хиляди) лева. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,