Решение № 10514 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2012 г.

Решение № 10514 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14753/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митница" против решение № 5378/12.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5046/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е обявена нищожността на изричен отказ за възстановяване на акциз за закупено реактивно гориво, обективиран в писмо рег. н. 4425/249/12.04.2012 г. на заместник директора на Агенция "Митници", с което е отхвърлена жалбата срещу писмо рег. н. Б-47-0845/06.02.2012 г. на началника на Митница Столична, като са присъдени разноски в тежест на Агенция Митници в размер на 1490 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, за което иска да бъде обезсилено. Допълнително посочва, че "алтернативно" иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед всички твърдения в касационната жалба могат да бъдат обособени като наведени касационните основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "България Ер" АД оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 5378/12.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5046/2012 г. по описа на АССГ е обявена нищожността на изричен отказ за възстановяване на акциз за закупено реактивно гориво, обективиран в писмо рег. н. 4425/249/12.04.2012 г. на заместник директора на Агенция "Митници", с което е отхвърлена жалбата срещу писмо рег. н. Б-47-0845/06.02.2012 г. на началника на Митница Столична. Административният съд приема, че предмет на съдебен контрол е писмо рег. н. 4425/249/12.04.2012 г. на заместник директора на Агенция "Митници", което представлява произнасяне по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), но от некомпетентен орган при липса на доказателства за отсъствието на директора на Агенция "Митници" и доказателства за оправомощаване на зам. директора с правомощията по чл. 27, ал. 4 от ЗАДС. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Основателно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на атакуваното съдебно решение, но по съображения, различни от изложените от касаторът. АССГ не е определил правилно предмета на съдебния спор и се е произнесъл по неясна жалба. С жалба вх. н. 442г/249/25.04.2012 г. "България Ер" АД изрично оспорва отказ на директора на Агенция "Митници", постановен с писмо рег. № 4425/249/12.04.2012 г., но в обстоятелствената част на жалбата са изложени фактически твърдения и правни доводи, които обуславят оспорване на произнасянето по искането на дружеството, направено на основание чл. 129, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК за възстановяване на сума, посочена във влязло в сила съдебно решение. По делото не е представено такова писмо от директора на Агенция "Митници", а със същия номер е писмото на заместник директора на Агенция "Митници", което е прието за предмет на съдебен контрол. Допълнително в петитума на жалбата до АССГ се съдържа и изрично искане да бъде задължен директора на Агенция "Митници" да издаде акт за възстановяване на акциза по реда на чл. 129, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК, независимо, че директорът на Агенция "Митници" няма такива правомощия. АССГ е разгледал тази жалба като подадена срещу решение, постановено по реда на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС от горестоящият административен орган (директора на Агенция "Митници"), което подлежи на съдебно обжалване, за разлика от общия принцип, при който на съдебен контрол подлежи първоначалния административен акт (включително и по реда на ДОПК, дори и в случаите при които е предвидено задължително административно обжалване). При разглеждане на спора пред АССГ като ответник е конституиран директорът на Агенция "Митници" (поради което и подадената от него касационна жалба е процесуално допустима), а е прогласено за нищожно писмо, издадено от заместник директора на Агенция "Митници", който не е участвал като страна в процеса, което също представлява основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Тези вътрешни противоречия в жалбата, с която е сезиран АССГ представляват процесуална пречка за разглеждането й, но не са констатирани от решаващият съд при задължителната проверка относно редовността на жалбата, което се е отразило върху крайния съдебен акт. Като не е оставил жалбата без движение на основание чл. 158, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е приел за разглеждане неясна жалба, не е определил правилно предмета на оспорване, включително и надлежните страни в процеса, поради което е постановил и недопустимо съдебно решение. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ за продължаване на процесуалните действия от фазата на проверка допустимостта на жалбата, при което на жалбоподателя да бъдат дадени изрични указания да конкретизира обжалвания административен акт в съответствие с процедурата, по която е постановен и съдържанието на искането, по което тя е образувана. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените да бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,