Решение № 6202 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9928/2011 г.

Решение № 6202 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9928/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Симеонова, срещу решение № 1070/16.06.2011 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 276/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъбиране служебно от съда на относими към спора доказателства и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че в административната преписка липсват писмени доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност. По отношение на това обстоятелство, според мотивите на обжалваното съдебно решение, е налице само твърдение в решението на началника на митница Пловдив и в решението на Агенция "Митници". Не е изследвано от съда дали е спазена процедурата по издаването на оспореното решение. Ако беше направил това, щеше да установи, че по реда на чл. 181а от Регламент № 2454/93 са поискани от дружеството допълнителни доказателства за установяване на действително платената и подлежащата на плащане цена, но от негова страна не са представени такива. Правилно съдът е приел, че нови доказателства не се представят и в хода на съдебното производство, но въпреки това е приел, че действително платената цена за процесната стока е безспорно установена. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД срещу решение № 47/19.01.2011 г. на началника на митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "САДАТ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Костов. В писмено становище, депозирано в с. з. от 17.04.2012 г., се претендира освен отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и отмяна на решението на АС-Пловдив, в частта му, в която е оставено в сила решението на началника на митница Пловдив. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 47/19.01.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което на "САДАТ" ООД на основание чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3, чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е определено задължение за доплащане на ДДС в размер на 3168.52 лв. ведно със законната лихва от 15.04.2010 г. по ЕАД № 10ВG003000Н0052535/15.04.2010 г. За целта по посоченото ЕАД да се счита: кл. 42 "цена на стоката" 21854; кл. 45 "уточняване" 32045.83; кл. 46 "статистическа стойност" 33375.83; кл. 47 "Изчисляване на вземанията" ДДС - 6675.17. Митническият орган е определил нова митническа стойност на базата на цената на стоката, посочена във фактурата, изпратена от турската митническа администрация, която е била представена пред нея като приложение към износната митническа декларация - 32045.83 лв. На основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета и чл. 164 от Регламент № 2454/93 се прибавят транспортни разходи в размер на 1330 лв. Първоинстанционният съд е приел следното в мотивите на своето решение: Нито в хода на административната производство, нито в хода на съдебното производство, от жалбоподателя са представени доказателства, установяващи кога е извършено плащането на цената на стоката, как е осъществено - в брой, чрез банков превод, чрез прихващане или друг правно регламентиран способ, кое е лицето, извършило плащането и какъв е размерът на заплатената сума - тази по фактурата, представена от българското дружество пред българските митнически власти или тази, посочена във фактурата, представена от турската фирма пред турските митнически власти. Ако декларираната от жалбоподателя митническа стойност е действително договорената между страните и платената цена на стоката, то установяването на този факт не би представлявало затруднение за жалбоподателя. От друга страна, данните, приети за релевантни от митническата администрация, са установени по линия на сътрудничеството и взаимопомощ в митническата дейност, процедурата за която е нормативно установена в Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция и няма причина да не бъдат приети и съобразени при решаването на административноправния спор. Не така обаче стои въпросът с прибавените към митническата стойност транспортни разходи в размер на 1330 лв. В оспореното решение на началника на митница Пловдив не са изложени каквито и да било факти относно това от кого са заплатени транспортните разходи, за каква дестинация и въз основа на какви доказателства е определена тяхната стойност. Доказателства в тази насока не се съдържат и в административната преписка, нито са представени в хода на съдебното производство. Доказателствената тежест за тяхното установяване е върху ответника, който е издател на акта. Поради това съдът не приема, че сумата от 1330 лв., представляваща транспортни разходи, е част от митническата стойност на процесната стока. С оглед на изложеното, със своето решение АС е: 1. изменил решение № 47 от 19.01.2011 г. на началника на митница Пловдив като по ЕАД № 10ВG003000Н0052535/15.04.2010 г. се считат за определени нови: "уточняване" 32045.83 лв.; "статистическа стойност" 32045.83 лв.; "изчисляване на вземанията" - ДДС - 6409.17 лв.; 2. отменил решение № 47 от 19.01.2011 г. на началника на митница Пловдив в частта му, в която е определено задължение за допълнително заплащане на ДДС за разликата над 2902.52 лв. до 3168.52 лв.; 3. отхвърлил оспорването на "САДАТ" ООД в останалата част. С оглед на изложеното, за касатора е налице правен интерес от обжалване на така постановеното решение на АС-Пловдив само по т. 1 и т. 2 и не е налице правен интерес от обжалването му по т. 3. Поради това, на основание чл. 159, т. 4 вр. чл. 228 от АПК настоящото производство следва да се прекрати, поради недопустимост на касационната жалба. Искането на ответника по касация за отмяна на решението на АС - Пловдив, в частта му, в която е оставено в сила решението на началника на митница Пловдив, заявено в писмено становище от 17.04.2012 г. също се явява недопустимо, тъй като писменото становище не може да бъде възприето като касационна жалба срещу посочената част от решението на АС, доколкото е подадено след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Решението на АС - Пловдив, в частта му, в която е намален размерът на митническата стойност с транспортните разходи от 1330 лв. и като последица от това е отменено частично решението на началника на митница Пловдив относно определеното задължение за ДДС, е правилно и законосъобразно. Според чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент № 2913/92, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 29, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят транспортните разходи.