Решение № 4346 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Мавродиев, чрез адвокат Б. Печева, против решение 1248/28.06.2023 г., постановено по адм. дело 928/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена исковата му молба за сумата над 3053,99 лева до пълния предявен размер от 4857 лева, ведно със законната лихва. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено, а исковата молба уважена в пълния предявен размер. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Централна избирателна комисия, чрез председателя К. Нейкова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Със съдебното решение е осъдена Централна избирателна комисия да заплати на А. Мавродиев сумата от 3053,99 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от това, че в периода от 30.04.2019 г. до 18.10.2019 г. не е получавал възнаграждение, вследствие прекратените му предсрочно пълномощния като общински съветник в Общински съвет Стамболийски. С оспорената част от решението е отхвърлена исковата молба на Мавродиев за сумата над 3053,99 лева до пълния предявен размер от 4857 лева. Поради това, с оглед уважената част от иска, в полза на касационния жалбоподател са присъдени и част от претендираните разноски 650,15 лева, от които 200 лева за заплатен депозит за вещо лице, 10 лева държавна такса за образуване на делото и 440,15 лева за адвокатско представителство от претендираните 700 лева. От фактическа страна съдът е установил, че с Решение 303, взето с Протокол 44 МИ/НР от 30.04.2019 г. на ОИК Стамболийски предсрочно са прекратени пълномощията на А. Мавродиев на основание чл. 30, ал. 4, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) като общински съветник. Решението на ОИК Стамболийски е обжалвано от касационния жалбоподател пред АС - Пловдив и с решение 1137/27.05.2019 г., по адм. дело 1408/2019 г., е отменено решение 303/30.04.2019 г. на ОИК Стамболийски, в частта, с която са прекратени предсрочно правомощията на Мавродиев като общински съвет в ОС - Стамболийски. Решението на АС - Пловдив е оставено в сила с решение 13936/18.10.2019 г., постановено по адм. дело 10428/2019 г. по описа на ВАС. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани множество писмени доказателства и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено, че съгласно приложен по делото Правилник за организацията и дейността на Общински съвет при Община Стамболийски, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация, изменен и допълнен с Решение 152, взето с Протокол 9/30.11.2020 г., за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение в общ размер на 70% от средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец. Така на база представените от община Стамболийски справки за средните брутни заплати, както и датите на провеждане на общинските сесии, вещото лице е изчислило размера на възнагражденията на А. Мавродиев като общински съветник, при условие, че е изпълнявал задълженията си за периода 01.04.2019 г. 31.10.2019 г., в размер на 4857 лева. Посочено е, че пълният размер на възнаграждението се изплаща на общинските съветници в случай, че са присъствали на всички сесии на Общинския съвет през месеца и всички заседания и комисии. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск е допустим, но частично основателен. Посочил е, че в процесния случай са доказани всички предпоставки за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните от страна на А. Мавродиев имуществени вреди като пропуснати ползи, но не и в пълния им претендиран размер. Административният съд определил размера на средната брутна работна заплата в общинската администрация на община Стамболийски за исковия период, съответно и размерът на възнагражденията на общинските съветници т.е. 70 % от средната брутна работна заплата в общинската администрация. Така съобразно исковия период от 30.04.2019 г. до 18.10.2019 г. вкл. първоинстанционният съд изчислил полагащото се на Мавродиев обезщетение за времето, през което е бил отстранен като общински съветник, като приел, че обезщетението се дължи не брутно, а нетно след приспадане на дължимите здравноосигурителни вноски и ДДФЛ. В заключение съдът посочил, че за периода от 30.04.2019 г. до 18.10.2019 г. вкл. нетното възнаграждение, което А. Мавродиев би получил, ако е бил общински съветник, е в общ размер на 3053,99 лв. (за месец април 26,64 лева, за месец май 533,95 лева, за месец юни 528,52 лева, за месец юли 535,58 лева, за месец август 552,42 лева, за месец септември 551,87 лева и за месец октомври 325,01 лева), каквато и сума присъдил в полза на касатора. За сумата над 3053,99 лева до пълния предявен размер от 4857 лева искът е отхвърлен, като е прието, че разликата е сумата за дължимите здравноосигурителни вноски и ДДФЛ, която не следва да се присъжда на Мавродиев. С оглед изхода от спора, в полза на касационния жалбоподател са присъдени и разноски за адвокатско представителство в размер на 440,15 лева от заплатените 700 лева. Решението в обжалваната отхвърлителна част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, но при нарушение на приложимите материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Настоящият състав не споделя становището на АС - Пловдив, че в полза на А. Мавродиев не се дължат сумите, представляващи размера на дължимите здравноосигурителни вноски и ДДФЛ през исковия период от 30.04.2019 г. до 18.10.2019 г. вкл. Мавродиев претендира обезщетение под формата на пропуснати ползи. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗДДФЛ, не са облагаеми по този закон обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. От което следва, че обезщетенията за пропуснати ползи се облагат и след получаване на присъдената му сума, Мавродиев е длъжен да я декларира и да заплати данъка върху нея. В Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3,т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за период, пред който лицето е било без работа поради уволнение /отстраняване/, което е признато за незаконно от компетентните органи. Следователно, претендираните пропуснати ползи ще представляват данъчен и осигурителен доход при изплащането им, поради което не следва да бъдат намалени с данъците и осигурителните вноски, които щяха да се удържат и внесат от общинската администрация, ако бяха изплатени на Мавродиев. Поради това, в полза на А. Мавродиев следва да се присъди допълнително сумата, приспадната от АС - Пловдив, за дължимите здравноосигурителни вноски и ДДФЛ, дължими на лицето за през исковия период от 30.04.2019 г. до 18.10.2019 г. вкл. в размер на 881,69 лева (за месец април 7,70 лева, за месец май 154,15 лева, за месец юни 152,58 лева, за месец юли 154,62 лева, за месец август 159,48 лева, за месец септември 159,33 лева и за месец октомври 93,83 лева), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Воден от горното, решението на АС - Пловдив следва да се отмени в частта, в която исковата молба на Мавродиев е отхвърлена за сумата над 3053,99 лева до сумата от 3935,68 лева, като следва да се постанови ново решение в тази част, като в полза на касационния жалбоподател се присъдят имуществени вреди в размер на 881,69 лева, причинени му в следствие на отменен незаконосъобразен акт Протокол 44 МИ/НР от 30.04.2019 г. на Общинска избирателна комисия Стамболийски. По отношение на останалата част от исковата претенция, по повод на която първоинстанционният съд е постановил отхвърлителен диспозитив, а именно за сумата над 3935,68 лева до 4857 лева Мавродиев не е успял да докаже основателността на иска си, поради и което в тази част оспореното решение следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се посочи, че сумата от 4857 лева е посочената от вещото лице в изготвената съдебно-счетоводна експертиза стойност, която се следва като обезщетение на Мавродиев за месеците април-октомври 2019 г., без обаче да е съобразен исковия период от 30.04.2019 г. до 18.10.2019 г. вкл. т.е. в заключението е изчислена изцяло сумата за месец април и месец октомври, а исковият период не включва тези месеци изцяло. По отношение на разноските: Пред АС - Пловдив с оглед изхода от спора, и частичната основателност на касационната жалба, в полза на А. Мавродиев следва да се присъдят още 127,07 лева за адвокатско представителство, съобразно уважената част от иска. Пред ВАС Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като също така съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В процесния случай в полза на А. Мавродиев за пред касационната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 5 лева, представляващи заплатената държавна такса пред ВАС. Това е така, защото видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.07.2023 г. адвокатската защита на Мавродиев е осъществена от адв. Б. Печева безплатно на осн. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА. Следователно, следва да бъде уважено искането на адв. Б. Печева за присъждане на разноски за адвокатско представителство съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай делото е с материален интерес в размер на 1803,01 лева, поради което следва да се съобрази чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уважената част от иска пред настоящата инстанция е в размер на 881,69 лева, съобразно което в полза на адв. Б. Печева следва да се присъдят разноски в размер на 234,87 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,