Решение № 8254 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2012 г.

Решение № 8254 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Каменов Константинов чрез адв. Живков срещу решение № 5974 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 6361/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № АК 1249 от 14.04.2011 г., издадена от началника на отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за прилагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, като се зачита времето на фактическото отнемане, считано от 13.04.2011 г. ". Касационният жалбоподател излага оплаквания за нищожност и недопустимост на решението, без да конкретизира в какво се изразяват тези пороци. Твърди също така, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като се постанови ново такова по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед на началника на Пътна полиция при СДВР. Ответникът - началникът на Пътна полиция при СДВР не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано АССГ е приел, че са налице основанията съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с оглед на което оспореният административен акт е законосъобразен и правилно съдът е отхвърлил оспорването срещу него. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд София-град е приел, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Решаващият състав е възприел фактическата обстановка, изложена в мотивите на оспорената заповед, а именно - че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол. При извършената от компетентните органи проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, пробата се е оказала положителна. На жалбоподателя му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № АК 1249/13.04.2011 г. от компетентния орган, а с оспорената заповед на същия му е приложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността му" на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед представената по делото заповед № I з - 1393 от 09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи. Приел е за неоснователни възраженията на Кирил Константинов, че посоченият в талона алкомер е бил неизправен и не е отчел правилно дадената проба, тъй като резултатът не е опроверган от същия посредством кръвна проба. Мотивиран по този начин, съдът е заключил, че жалбоподателят е дал положителна проба за алкохол, поради което се е осъществила хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и административният орган законосъобразно е приложил спрямо същия процесната принудителна административна мярка. Оспореното решение е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № I з-1393 от 09.08.2007 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази законова уредба, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Предназначението на принудителната административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. При вярно установената фактическа обстановка по делото, АССГ е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел, че заповедта, предмет на оспорване е законосъобразен административен акт. Неоснователни са оплакванията, изложени от касационния жалбоподател, за техническа неизправност на алкомера, използван за вземане на пробата. От ответника в първоинстанционното производство са ангажирани безспорни доказателства, установяващи, че процесното техническо средство е преминало през проверка за изправност към датата на установяване на нарушението. Правилно съдът е приел, че след като жалбоподателят е имал съмнения относно годността на използваното техническо средство, е имал възможност да провери наличието на алкохол в кръвта чрез кръвна проба, която да предостави на контролните органи, което обаче не е сторено от него. Резултатът от кръвната проба е годно доказателство за оборване на презумптивната доказателствена сила на АУАН съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, от която възможност Кирил Константинов не се е възползвал, с оглед на което правилно съдът е приел, че същият е дал положителна проба за алкохол. Следва да се отбележи, че твърдение за неизправност на алкомера не е заявено пред компетентните органи под формата на възражение в съставения АУАН, поради което и настоящата инстанция го приема като защитна теза на касационния жалбоподател, която и в това производство остава недоказана. При така установената по делото фактическа обстановка касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд както във връзка с материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, така и по отношение изводите за спазване на административнопроцесуалните правила. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,