Решение № 1420 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2010 г.

Решение № 1420 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5672/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Салар Занженхе, гражданин на Иран чрез служебния му защитник адв. Димитър Кисьов, против Решение № 95 от 17.03.2010 г. по адм. д. № 79 от 2010 г. на Административния съд - Смолян. В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения за нарушаване правото на защита на жалбоподателя с изготвяне на предложението, съдържащо мотивите на оспорената заповед, преди назначаването на преводач от персийски език. Самата заповед не съдържа фактически основания за избора на приложената административна мярка. Отсъствието на обстоен анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страната опорочава съдебния акт и налага отмяната му. Ответната страна - Директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" Смолян, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административният съд - Смолян отхвърля жалбата на Салар Занженхе, гражданин на Иран, срещу Заповед № 0Ч-12 от 02.02.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян, с която, на основание чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 11, т. 5, т. 9 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България му е наложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, считано от 02.02.2010 г. до 01.02.2015 г.. Съдът приема, че заповедта е издадена от орган, разполагащ с изискваната от закона материална компетентност, в предписаната форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговите цели. Не са допуснати нарушения на административно- производствените правила. Актът е обоснован от установените в предложението факти, сочещи на влизане на чужденеца на територията на страната с цел да замине за Кралство Англия, без осигурена издръжка и документи за самоличност, както и данните за извършено от него престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд обсъжда и приема за неоснователни възраженията за установяване на фактите, послужили като основание за издаване на заповедта, преди осигуряване на преводач на Салар Занженхе, предвид изричната заповед за назначаването на преводач на персийски език от 02.02.2010 г.. Като се позовава на ЗМ 11/02.02.2010 г. по описа на ГПУ-Ново село за извършено престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, съдът приема за неоснователно и възражението, че заповедта не указва какво извършено престъпление представлява основанието по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Касационната инстанция споделя крайните изводи в обжалваното решение. Нормата на чл. 42з, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България предвижда възможност за налагане на забрана за влизане в страната на чужденец, когато са налице основанията по чл. 11 от същия закон. В хипотезите на т. 5 и т. 9 на чл. 11 от ЗЧРБ това са случаите, когато има данни, че целта на влизането на чужденеца е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава и няма средства за продължителността на престоя си. В условията на оперативна самостоятелност, при установяване на предвидените в хипотезата на нормата обстоятелства, административният орган преценява необходимостта от налагане на принудителната административна мярка. Преценка на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 54 от ППЗЧРБ е направена от административния орган при наличните по преписката данни за неустановена самоличност на чужденеца, нелегално влизане в страната около 23.00 часа на 01.02.2010 г., и при отсъствие на други данни за обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. По делото не се оспорват приетите от административния орган фактически обстоятелства на влизане в страната на Салер Занженхе с намерение да я използва за миграция към Кралство Англия, както и липсата на средства за издръжката му по време на пребиваването му, които изпълват фактическите състави на чл. 42з, ал. 2 вр. чл. 11, т. 5 и т. 9 от ЗЧРБ. В хода на съдебното обжалване не са предявени възражения и събрани доказателства, оборващи фактически установеното от органа и съответно на материалноправните предпоставки, послужили като основание за налагане на ПАМ. Основателни са възраженията за допуснато от административния орган нарушение с позоваване на чл. 42з, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Приложението на посочената норма изисква наличие на влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление, доказателства за каквото не са събрани както в административното, така и в съдебното производства. Приетото от първоинстанционния съд противоречи на закона и в тази част решението е неправилно. Неоснователни са доводите за нарушено право на защита поради назначаване на преводача при изготвяне на Предложение № 596 от 02.02.2010 г., след установяване на фактите, послужили като основание за издаване на заповедта. Съобразно отразеното в Предложението от 02.02.2010 г. установяването на самоличността и снемането на обясненията на задържаните лица е станало пред преводач на персийски език. Самото предложение като официален свидетелстващ документ и съдържащите се в него констатации не са оспорени, поради което обвързват съда с доказателствената си сила. Предприетото от лицето съдебно обжалване представлява упражняване на правото му на защита срещу акта, поради което не могат да бъдат приети за основателни доводите за накърняване на това право, водещо до опорочаване на оспорения акт и налагащо отмяната му. Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК