Решение № 319 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 19/2013 г.

ВАСIII отделение13.01.2014 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на "Инфопрес Родопи" ООД със седалище и адрес на управление гр. Девин, Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 29.11.2012 г. на Съвета за електронни медии в частта му, в която е определена като дължима годишна такса по чл. 102, ал. 3 от Закона за радио и телевизия за 2010 г. в размер на 2 883.33 /две хиляди осемстотин осемдесет и три лв. и 33 ст./лв. ОСЪЖДА Съвета за електронни медии да заплати на "Инфопрес Родопи" ООД със седалище и адрес на управление гр. Девин, ЕИК 200017724 деловодни разноски в размер на 350 ( триста и петдесет) лв. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд на Република България.

Мотиви

Решение № 319 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 19/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производство е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Инфопрес Родопи" ООД със седалище и адрес на управление гр. Девин, ЕИК 200017724 против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 29.11.2012 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/ в частта му, в която е определена като дължима годишна такса по чл. 102, ал. 3 от Закона за радио и телевизия за 2010 г. в размер на 2 883.33 лв Жалбоподателят твърди материална незаконосъобразност на административния акт и противоречие на същия с целта на закона, тъй като определените с него задължения за 2010 г. не са обвързани с необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услуга от СЕМ. Въпреки наличието на издадена лицензия, дружеството не е извършвало през 2010 г. лицензираната радио дейност чрез използване на налични и / или изграждане на нови електронно - съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на територията на гр. Девин за създаване на радиопрограма с наименование " Радио Девин". Иска се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, Съветът за електронни медии, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва жалбата, твърди правилност на административния акт по съображения, развити подробно в писмена защита и претендира присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след обсъждане доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия материален и процесуален закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател въз основа на решение на СЕМ № 475 от 01.12.2009 г. е носител на индивидуална лицензия за радиодейност № 48 от 15.01.2010 г., за създаване на радиопрограма с наименование " Радио Девин". На база цитираното по-горе решение на СЕМ и на основание чл. 30, т. 12 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Комисията за регулиране на съобщенията със свое решение № 330 от 11.03.2010 г. е издала на " Инфопрес Родопи" ООД разрешение № 01605 от 11.03.2010 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс- радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване в гр. Девин. След издаване на горното разрешително и по повод възникнали проблеми и несъответствия с техническите изисквания за работа на електронно съобщителните мрежи, между жалбоподателя и КРС е проведена уточнителна кореспонденция, довела до необходимостта издаденото разрешение на КРС да бъде изменено. За целта КРС със свое писмо, входирано в СЕМ под № 10-00-84 от 11.10.2010 г., е поискала съгласие от СЕМ в посока целеното изменение. Със свое Решение № 471 от 26.10.2010 г. и на основание чл. 32, т. 18 във вр. с чл. 30, т. 12 от ЗЕС Съветът за електронни медии не възразява КРС да измени свое разрешение № 01605 от 11.03.2010 г. Същото разрешение е изменено с Решение № 1557 от 02.12.2010 г. на КРС. Едва след това изменение, на 10.01.2011 г. е въведено в експлоатация телекомуникационното съоръжение - предавател за УКВ радиоразпръскване със собственик "Инфопрес Родопи" ООД. Страните по делото не спорят, че от датата на издаване на лицензията до 10.01.2011 г. жалбоподателят не е извършвал радиопредавателна дейност. С уведомление изх. № 30-06-107 от 19.09.2012г жалбоподателят е уведомен за установените му задължения за такси в размер общо на 4 551,83 лв, в т. ч и годишна такса за 2010 г. в размер на 2 883,33 лв, като с писмо изх. № 10/24.09.2012 г. е възразил за плащането на таксата за 2010 г. С докладна записка от 23.11.2012 г. на началник отдел "Бюджет и финанси", адресирана до членовете на СЕМ, и на основание чл. 15 от Вътрешните правила на СЕМ е направено предложение за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на общо 14 доставчика на медийни услуги. Сред длъжниците е и "Инфопрес Родопи" ООД" за дължими такси общо в размер на 4 551,83 лв. за периода15.01.2010 г. - 31.12.2011 г. С процесния акт за публично държавно вземане на "Инфопрес Родопи" ООД - гр. Девин е определено публично задължение в размер на 4 551,83 за цитирания по-горе период, ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане Обжалваният административен е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според ал. 2 на същия законов текст, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В Закона за радиото и телевизията не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни такси. Въз основа на цитираните по-горе текстове на ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. Съветът за електронни медии, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Процесният АУПДВ съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Адресатът на акта е бил уведомен за началото на процедурата по издаването му и е имал възможност писмено да възрази срещу дължимостта на част от посочените в уведомлението суми, което е и сторил с цитираното по-горе писмо, изпратено на ответника с препоръчано писмо с обратна разписка, получена при него на 26.09.2012 г. Административният акт обаче е постановен в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е незаконосъобразен. Основателно жалбоподателят поддържа, че годишна такса по Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ при издадена индивидуална лицензия за радиодейност, не се дължи при неупражняване на дейността. Процесната лицензия е издадена на 15.01.2010 г. на база Решение № 475/01.12.2009 г. на СЕМ. Едва след издаване на тази лицензия КРС издава разрешение за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване в гр. Девин. Без това разрешение не би могла да се осъществява радиодейността. Първоначалното разрешение от КРС е издадено на 11.03.2010 г., но, предвид констатирани несъответствия на същото с технологичните дадености на съобщителната мрежа, разрешението е изменено след съгласие от СЕМ с решение на КРС от 02.12.2010 г. Едва след тази дата - на 10.01.2011 г. дружеството - жалбоподател е въвело в експлоатация свой предавател за УКВ радиоразпръскване и е започнало упражняването на радиодейността по издадената му лицензия. Като основание за издаване на АУПДВ е посочена разпоредбата на чл. 102 ЗРТ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса: за надзор върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Освен годишната такса, ал. 3, т. 2 на чл. 102 ЗРТ, предвижда първоначална регистрационна такса, която в случая не е спорна. Именно тя се дължи за проверка на редовността на документите; за извършване на регистрацията и за издаване на лицензия, поради което представлява такса за самата регистрация като форма на държавно регулиране на радио и телевизионната дейност. За разлика от нея, годишната такса е за надзор върху осъществявана реално дейност - т. е формалното извършване на регистрация и издаване на лицензия не е основание за събирането й. Съгласно мотивите на Решение № 11 от 01.07.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 9/2003 г. и Решение № 10 от 26.06.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 12/2003 г., "в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие в полза на платеца или за оказана му някаква услуга от такъв орган. Основание за плащане на таксата следователно е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата. ". При неупражняване на дейност по процесната лицензия, титулярът й нито е получил услуга, нито е предизвикал действия по надзор. Жалбоподателят твърди отрицателни факти - неупражняване на радиодейност и непредизвикване на условия за упражняване на надзор от страна на регулаторния орган върху такава дейност. В доказателствена тежест на регулаторния орган, издал акта за установяване на публично вземане, е да докаже положителните факти, обуславящи дължимостта на годишната такса, установена с административния акт. Всички събрани по делото доказателства установяват е неизвършване от страна на жалбоподателя на радиодейност през цялата 2010 г. Водената между жалбоподателя, СЕМ и КРС кореспонденция по повод разрешение № 01605 от 11.03.2010 г. на КРС е в подкрепа на извода, че регулаторният административен орган е бил уведомен преди издаването на процесния акт за неосъществяването на радиодейност, съответно - за липса на основание за осъществяване на надзор върху такава. Доказателства в подкрепа на обратното не са събрани при издаването на акта, а и твърдения за излъчване на радиопрограма липсват. По делото липсват доказателства и за осъществен надзор, поради което изводът, който прави настоящият съдебен състав е, че определените такси за надзор за процесния период са недължими като определени без материалноправно основание. ( в т. см. Решение № 12811 от 10.10.2011 г. на ВАС, петчленен състав по адм. д. № 7367 от 2011 г. и Решение № 13945 от 31.10.2011 г. на ВАС, петчленен състав по адм. д. № 9158 от 2011 г.) Предвид изложеното, оспореният административен акт, макар и издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, като материално незаконосъобразен следва да бъде отменен. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 350 лв. - 50 лв. държавна такса за обжалване и 300 лв. уговорен и реално заплатен в брой адвокатски хонорар за един адвокат. Процесуалният представител на СЕМ е направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение при условията на евентуалност - ако съдът прецени, че е налице хипотезата на чл. 78, ар. 5 от ГПК. Настоящият състав на ВАС намира, че адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за процесуална защита по дело от такава фактическа и правна сложност не е прекомерен и не следва да бъде намаляван. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1